Кристи примигна в недоумение.
— Но… как ще стане?
— Катрин вече спи в кошарката. Ще я оставим там, а ти и Мат просто ще си легнете в някоя от другите стаи. Ако търсиш моя съвет, бих ви препоръчала Стаята с купола. Но изборът все пак си е ваш. За мен ще бъде удоволствие да остана при Катрин и да се погрижа за нея, когато се събуди. Видях, че има и шишенца с мляко, така че няма да ми е проблем да я нахраня.
Флора наблюдаваше палитрата от емоции, която премина по лицето на Кристи. Смазващата умора, която изпитваше, се бореше с майчинския инстинкт и чувството ѝ за отговорност.
— Ако искаш, консултирай се и с Мат. Но наистина ще се радвам, ако приемете. Ще видиш колко по-добре ще се чувстваш утре сутринта, ако се наспиш хубаво. Ако все пак има нещо, обещавам ти веднага да те събудя.
Мат нямаше нищо против идеята на Флора, даже напротив.
— Ако трябва да сме честни, от няколко дена предлагах да потърсим гледачка, но Кристи иска всичко да прави сама — сподели той, а след това нежно прегърна уморената си съпруга. После продължи: — И тя наистина се справя прекрасно, но понякога и най-добрите майки имат нужда от малко отдих. А за съжаление, аз невинаги мога да ѝ помагам така, както бих искал. Работата ми е доста отговорна, непрекъснато гоним срокове. А и шефът ми не е от хората, които приемат извиненията по семейни причини. Получих отпуск едва онзи ден, въпреки че Катрин се роди преди малко повече от три седмици. — Той погледна към жена си, а в очите му се четяха любов и възхищение. — Умолявам те, Кристи. Вече се тревожа за теб. Ти не ядеш нищо! Не спиш! Не можеш да продължаваш по този начин. Сигурен съм, че госпожа Маккалъм знае какво да прави. Дай си малко почивка! Моля те! Само днес. Само до сутринта.
Половин час по-късно Мат и Кристи вече отмаряха в Стаята с купола, а Флора си запарваше чаша чай в кухнята, преди да се заеме с нощното си дежурство. Гевин я наблюдаваше, подпрян на вратата. Честно казано, чувстваше се малко неловко. Неговата роля в цялата ситуация малко му се губеше.
Скоро Флора все пак му обърна внимание.
— Ела! Нали ще ми правиш компания?
Така в крайна сметка те все пак прекараха нощта заедно, но със сигурност обаче не по начина, по който си бяха представяли. В стаята, където допреди няколко часа бяха те двамата, сега спяха Мат и Кристи. Флора и Гевин пък останаха тихо да разговарят в дневната, ослушвайки се за малката, която спеше в съседната стая. Бебето се събуди след около два часа. Флора му смени пелените, нахрани го, а после го гушна и започна лекичко да го люшка, тихо тананикайки му приспивна песничка. Гевин неволно се усмихна, когато се вслуша по-внимателно в завладяващия ритъм и неразбираемия за него галски език. Имаше нещо в гласа на Флора, нещо, което той не можеше да определи точно какво е, но то сякаш караше напрежението и стресът да се изпарят. Ако си го поставеше за цел, тази жена можеше да успокои бебето, пеейки му някое парче на Аеросмит. Гевин се замисли. След като Флора се върна от стаята на малката Катрин, той я попита:
— Не си ли се замисляла някога да започнеш музикална кариера?
Тя го погледна с някаква смесица от веселост и недоверие.
— Не, Гевин. Със сигурност няма да мога да се занимавам с такова нещо.
— Защо не?
— Ами нека започнем с това, че съм самотна майка на три малки деца.
— Друго?
— Друго? Никога не съм учила, нито съм се занимавала на професионално ниво. Просто ми доставя удоволствие.
— Флора, повярвай ми, гласът ти няма нужда от никакво допълнително обучение. Чувал съм професионални певци, учили с години, които дори не могат да се доближат до твоето звучене.
— Не, Гевин, моето пеене е по-скоро за случаи като сегашния. Нека си пея на децата и толкова — поклати глава Флора.
— Добре де, това също е пеене, нали?
Флора го погледна снизходително. Той обаче не се отказваше.
— Виж, ако говорим за приспивните песнички, съгласен съм — тях с лопата да ги ринеш. А и всички звучат горе-долу по един и същи начин. Не те карам да правим албум с приспивни песнички. Идеята ми е по-скоро, че можем да ги използваме в комбинация с гласа ти за база, върху която да надградим нещо интересно и нетрадиционно. Това няма да е просто един диск с песнички, който родителите ще пускат на децата си, за да ги приспят вечер, а после да не могат с часове да прогонят от собствените си глави досадните рефрени. Ще бъде нещо далеч по-разностилно и за да е такова, ще бъде на родния ти език. Можем да потърсим мотиви от Бийтълс, Цепелин, дори Арета Франклин, стига да поискаш. Мога да се обадя на няколко места.