Флора отново поклати глава.
— Не знам, Гевин, наистина не знам. Най-малкото през това лято имам много по-важни задачи — трябва да се занимавам с къщата тук, много добре знаеш.
— Да, това, че ще бъдеш тук, е прекрасно. През следващите няколко месеца можем просто да решим какво да включим в албума, а аз ще се обадя тук и там да се разбера за авторските права. Можем да влезем в студио чак късната есен или зимата, когато туристическият сезон вече е приключил.
— А децата? Наесен те трябва да се връщат на училище. В Шотландия. Сиймъс все още е малък, има нужда от грижи. Да не говорим, че си имам и постоянна работа в Шотландия.
— Това са подробности. — И Гевин сложи пръст върху устните ѝ, за да прекъсне всякакви следващи възражения. — Искам само да ми отговориш на един въпрос. Никога ли не си си го мислила? Никога ли не си мечтала да пееш пред публика, да пееш на голяма сцена?
— О, разбира се, че съм си мечтала! Когато бях малка, пеех заедно с други деца в местното читалище. Когато се случеше да се изявя соло, хората много ми се радваха и ръкопляскаха. Но да си мисля, че мога да стана професионална певица, това вече са просто фантазии.
— А не трябва да бъдат, Флора! Винаги трябва да гониш мечтите си. Винаги! Особено ако наистина ги желаеш. Обещай ми поне да си помислиш.
Флора се обърна към Гевин. В погледа ѝ той виждаше, че тя дори не се е осмелявала да си помисли такова нещо досега. Накрая тя кимна утвърдително.
— Добре. Ще си помисля. Но за момента не мога да ти обещая нищо повече.
Гевин също кимна, удовлетворен от отговора ѝ. Това все пак бе някакво начало.
— Добро утро на всички! — поздрави приветливо Флора, когато Мат и Кристи се появиха на вратата на кухнята малко след девет сутринта.
Изкъпана и отпочинала, Кристи изглеждаше като съвсем друг човек. Русата ѝ коса бе грижливо разресана, опъната назад и стегната на опашка. В сините ѝ очи обаче се четеше лека тревога. Тя се огледа объркано.
— Къде е Катрин? Не ѝ чух гласа цяла сутрин. Всичко наред ли е с нея?
— О, разбира се — отвърна Флора и отведе Кристи към покритата веранда, където двамата с Гевин бяха преместили кошарката по-рано сутринта.
След жестоката буря през нощта всичко беше като изкъпано, по небосвода нямаше нито едно облаче, а слънцето се издигаше и започваше приятно да напича. Флора бе покрила кошарката с леко памучно одеялце, така че слънчевите лъчи да не пречат на бебето. През открехнатия прозорец влизаше свеж океански въздух.
— Когато моята Ани беше малко бебе, звукът на морските вълни винаги я успокояваше — прошепна тихо Флора. — И до днес тя предпочита да тича край морето и да се рови по цял ден в пясъка, вместо да си играе с куклите или с каквото и да било друго.
— Къде са децата ти? Ще ми е много приятно да се запозная с тях — каза Кристи.
— В момента не са тук. Ще пристигнат от Шотландия само след още два дена. Брат ми ще ги доведе. Двамата по-големи трябваше да приключат учебната година, затова се получи така. Но вече нямам търпение да ги видя наистина.
— Да, няма как да не ви липсват.
Флора веднага се усети, че Кристи бе взела нея и Гевин за съпрузи. Отвори уста, но после изведнъж реши просто да я остави да си мисли така. Не ѝ се искаше да разказва отново цялата дълга история за загубата на Сиймъс и за всичко, което бе последвало. А и отношенията ѝ с Гевин бяха твърде сложни, за да си позволи да навлиза в подробности. Дори и тя не знаеше какви бяха в момента. Все още не бяха любовници, но не бяха вече и само приятели. Накрая просто се усмихна и се обърна към Кристи:
— Защо не кажеш какво ти се хапва за закуска?
Мат и Кристи явно не бързаха да продължават по пътя си. По някое време взеха Катрин, за да я разходят до брега. Опънаха памучни кърпи на пясъка и седнаха под един чадър, наслаждавайки се на прекрасното време. Флора беше доволна и постоянно се усмихваше, докато ги гледаше отгоре как искрено се радват на малката си дъщеричка. През повечето време, естествено, тя беше плътно притисната към гърдите на майка си. Спомените на Флора се завърнаха към Шотландия и към времената, когато Роби и Ани бяха на възрастта на Катрин. Двамата със Сиймъс ги целуваха по съвсем същия начин. А колко много време всъщност бе изминало оттогава…
Когато привечер се приготвиха да потеглят, Кристи прегърна Флора с признателност, притискайки я силно към себе си. Двете си обещаха да държат връзка и да си пишат. Младото семейство вече почти бе стигнало до автомобила си, когато Флора се затича надолу.