— Почакайте. Само още нещо, преди да заминете, ако нямате нищо против. — Подаде им химикалка и тетрадка в красива червена кожена подвързия. — Вие сте нашите първи гости тук. За мен ще е голяма чест първият коментар в книгата да е именно вашият.
След това Флора остана на прага, махайки им почти докато колата се загуби от погледа ѝ. Веднага след като се върна в дневната, седна и отвори книгата.
Матю и Кристин Шоър, Ню Йорк.
Дойдохме тук случайно, след като се бяхме загубили в бурята. Намерихме приятели, които винаги ще ценим.
Флора се усмихна. Едва ли можеше да има по-добро начало за хотел „Тар Мюр“. Гевин си беше тръгнал още преди гостите. Каза, че има да свърши някои дребни работи през деня. Затова тя си взе един бърз душ, а после се отпусна на верандата с една книга, която госпожа Евансън ѝ бе препоръчала още преди няколко дена при последното ѝ посещение в книжарницата. Нощното дежурство обаче я бе поизморило. Още преди да успее да вникне в съдържанието на книгата, тя усети как задрямва под приятния акомпанимент на морските вълни, които леко плискаха, разбивайки се в брега отдолу.
Така я намери и Гевин около два часа по-късно.
Когато никой не отговори на позвъняването му, той заобиколи къщата от другата страна, мислейки, че Флора може да се е заела с нещо в градината. В този момент я зърна, отпусната на стола на верандата, с разтворена книга върху себе си и по халат. Червените къдрици бяха небрежно разпилени по лицето ѝ. Гевин стоеше и я гледаше. Имаше чувството, че може да попива образа ѝ с часове. Никога досега не бе срещал жена като нея. Последната нощ бе хлътнал още повече. Бе я наблюдавал с благоговение почти през цялото време, докато тя се грижеше за чуждото дете като за свое. Това просто беше жена, създадена да бъде майка, жена с невероятно много обич в сърцето си. В същото време душата ѝ беше нежна, имаше нужда да получава същата любов в замяна.
Миранда беше нейна пълна противоположност. Винаги когато отидеха някъде на ресторант и нечие чуждо дете заплачеше или вдигнеше малко повече шум, тя започваше да върти очи с досада и да прави недискретни коментари. Любимата ѝ реплика беше, че който не си е възпитал децата, просто не трябва да излиза с тях на обществени места, и все неща в този дух. Иронията в случая беше, че точно Миранда не можеше да се похвали с огромни заслуги за възпитанието на собствения им син. За почти шестте години преди раздялата им Гейбриъл бе гледан предимно от бавачки. През дома им бяха минали повече от десет жени, като никоя от тях не успя да се задържи повече от няколко месеца. Миранда винаги им намираше недостатъци, никоя от тях не можеше да покрие високите ѝ изисквания.
В интерес на истината Гевин не можеше да хвърли вината само върху Миранда. Все пак той беше баща на Гейбриъл. Ако имаше как сега да върне времето назад, той беше сигурен, че щеше да прекара изминалите години по друг начин. Със сигурност щеше да е по-ангажиран, да обръща повече внимание на единственото си дете. Още по времето, когато Гейбриъл беше на две годинки, Гевин бе наясно, че бракът му е провал. Миранда се оказа прекалено разглезена и егоистична жена. Опитвайки се някак да избегне напрежението, което постоянно се натрупваше между тях, той започна да прекарва все повече време в студиото си. По този начин обаче неусетно бе абдикирал от ролята си на баща. Щеше да съжалява за това до края на живота си.
Докато наблюдаваше Флора, Гевин се замисли, че тя едва ли е имала време да хапне нещо повече от закуската, която сама бе приготвила сутринта. Именно за този случай се бе подготвил. Той влезе тихо в къщата и остави на плота в трапезарията плика, който носеше със себе си. Прекара следващите два часа в приготвяне на своя кулинарен специалитет. Това всъщност беше и единственото ястие, което можеше да готви — спагети с кайма „а ла Матсън“, с много подправки и червено вино.
Движейки се тихо в кухнята, Гевин намери необходимите продукти, приготви специалитета си, сипа две порции, отвори бутилка червено вино и запали няколко свещички. Запозна се набързо с фонотеката, избра диск на Нора Джоунс и го пъхна в уредбата. След това затопли във фурната багетите, които бе взел от магазина. Когато бе готов, слънцето вече беше току пред залез. Гевин се приближи към Флора, за да я събуди. Наведе се над нея и ѝ даде най-дългата, бавна и влажна целувка, която я накара да изстене от удоволствие и изненада. Гевин дръпна главата си назад и я погледна.
— Здравейте, спяща красавице.
Тя се усмихна мързеливо, протягайки се на шезлонга. Гевин си позволи да помечтае — представи си как някоя сутрин се събужда до нея в спалнята, а тя се изтяга до него по същия начин, само че без халат. И без това в момента това беше единствената дреха върху тялото ѝ, а когато за миг, докато тя се обръщаше, халатът се разтвори, за да покаже част от прекрасната ѝ пазва, Гевин усети как краката му отмаляват.