— Господи — учуди се тя, — вече се е стъмнило.
— Да. Идеално време да ми позволиш най-накрая и аз да се погрижа малко за теб.
Той я хвана за ръка и ѝ помогна да се изправи. Кърпата, която Флора бе увила около главата си, се разхлаби и се свлече надолу, оставяйки влажните къдрици да се разпилеят по прекрасното ѝ сънено лице. Флора се опита да я хване, преди да падне на земята.
— Още не мога да се събудя, Гевин. Нека само вляза вътре да се облека и да се опитам да вкарам косата си в ред.
— О, няма нужда. — Той я хвана за ръката — Изглеждаш великолепно и сега. А халатът е един невероятен тоалет за нашата вечеря.
Без да приема възраженията ѝ, Гевин поведе Флора към трапезарията, където ги чакаха няколко запалени свещички и приглушена музика.
— Не претендирам да съм кой знае какъв готвач, но са ми казвали, че наистина умея да правя сос за паста. Обичаш ли спагети?
— Обожавам ги! — Флора се усмихна доволно.
Двамата хапваха, без да бързат, потънали в приятен разговор. Припомниха си снощното приключение с младата двойка. Чудеха се дали вече са успели да стигнат закъдето бяха поели.
Въпреки че никой не го споменаваше, всеки от тях осъзнаваше прекрасно, че най-вероятно това беше последната вечер, в която имаха възможност да бъдат сами и да си говорят на спокойствие. Това сякаш наелектризираше въздуха с някакво приятно и странно предчувствие.
След като вдигна съдовете и ги изми, Гевин предложи на Флора да се поразходят по брега. Нощта беше топла и тиха. Отдавна се беше стъмнило и само луната осветяваше спокойното море. Тишината се нарушаваше само от плясъка на малките вълнички, които плакнеха брега. Въздухът беше пропит с аромат на свежест, сол и водорасли.
Двамата се разхождаха боси по пясъка, хванати за ръка. Почти не говореха — всеки беше потънал в собствените си мисли. Нямаше нужда от много приказки. И двамата усещаха накъде щеше да ги отведе нощта.
И този път Флора беше тази, която пое инициативата. Изведнъж тя се спря и се обърна към Гевин. На лицето ѝ играеше подканваща усмивка, а в зелените ѝ очи опасно проблясваха игриви пламъчета. Без да каже нито дума, тя отпусна памучните връзки на халата си, отстъпи две крачки назад и направи към Гевин красноречив жест да я последва. След това се обърна и тръгна право към морето. Той остана на място като вцепенен. Силуетът ѝ ставаше все по-трудно различим в мрака, когато Гевин видя как халатът се изхлузва от тялото ѝ и пада на пясъка. Голият ѝ гръб проблесна на лунната светлина като някакво невероятно видение. След това се чу плясъкът на тялото, което се бе гмурнало във водата.
— Флора? Луда ли си? Ще замръзнеш така!
Чу гласа ѝ от водата, сякаш беше морска сирена.
— О, Гевин… едва ли мъж като теб ще се уплаши от вода до кръста. Поне така си мислех…
Само звукът на прекрасния ѝ напевен глас, идващ някъде откъм тъмното море, го накара да потръпне целия. Сети се за онази сутрин, когато се разхождаше по брега и без да иска я беше изненадал, докато тя излизаше от морето както майка я е родила — толкова мокра, толкова естествена, толкова женствена… Замисли се, че много отдавна не беше плувал, а и водата не беше като в басейна. Наистина ли студената вода щеше го накара да пропилее този невероятен шанс? Та Флора бе само на няколко метра от него, при това съвсем гола…
Гевин бързо свали дрехите си и тръгна към водата. Когато стъпи в нея, усети как целият потрепери и кожата му настръхна. Краката му направо изтръпнаха — за нетрениран човек тази температурна разлика бе сериозно изпитание. Той обаче продължи да влиза все по-навътре. Водата стигна до кръста му, но Гевин все още не намираше смелост да се потопи целият. Огледа се около себе си. От Флора нямаше и следа.
— Флора?
И тогава той я усети зад себе си. Ръцете ѝ се увиха около кръста му, после се плъзнаха по гърдите. Луната се бе загубила зад облаците и всичко бе потънало в почти непрогледен мрак. Цялата ситуация беше невероятна — тъмната нощ, леденостудената вода и топлината от ръцете на Флора върху настръхналата му кожа.
Тя не казваше нищо. Просто притискаше тялото си все по-силно към неговото, търкаше се в него, целуваше раменете му, захапваше го леко по шията. Той усещаше плътните ѝ стегнати гърди с гърба си, бедрата ѝ, прилепнали към неговите. Студената вода все още притъпяваше удоволствието от този толкова жадуван допир, но Гевин усети как тялото му започва да отговаря на ласките. След това чу мекия ѝ плътен глас, който му разказваше приказка: