— Имало някога една русалка, принцесата на морето. Тя се чувствала щастлива в морския си дом. Единствената компания под водата ѝ били рибите и непрогледният мрак. Един ден обаче тя се объркала и доплувала твърде близо до брега. Там зърнала красив млад мъж. Сторил ѝ се толкова интересен, толкова различен, толкова силен. Сякаш бил излят от камък. Била като хипнотизирана — от силните му ръце, от краката му, с които стоял така здраво стъпил на земята.
Гевин усети ръцете ѝ да се вплитат в неговите. Затвори очи, потапяйки се в този вълшебен момент. Усети крака ѝ, който нежно се търкаше между неговите. Флора се притискаше към тялото му все по-чувствено и настоятелно. В същото време беше невероятно нежна — усещаше колко е гладка и кадифена кожата ѝ дори под студената вода. Ако не знаеше, че е тя, сигурно щеше да реши, че зад него наистина има русалка.
Гласът ѝ продължаваше да нашепва в ухото му:
— Тя чувствала, че този красив мъж трябва да е неин, но знаела, че няма как да излезе от морето. Все пак била русалка. Нямала крака, за да застане до него. Единственият начин, по който можело да го има, бил да го подмами при себе си в дълбоката морска шир, да го накара той да дойде при нея. И тя чакала търпеливо, ден след ден, нощ след нощ, за да го види отново. Приближавала се все повече до брега, скрита покрай скалите. И когато го видяла, тя запяла бавно и тихо своята вълшебна песен.
И Флора започна да пее на родния си галски език с нейния плътен, съблазнителен глас. Гевин не разбираше нито дума, но това нямаше никакво значение. Звукът на нейния невероятен глас бе достатъчен да раздвижи кръвта му и да го накара да не усеща студената вода. Тялото му започваше все повече да отговаря на нейните сигнали.
Какво му беше казала предишната вечер? Че гласът ѝ е подходящ само за приспивни песнички, или нещо подобно?
Гевин я сграбчи, нетърпелив да впие устни в нейните. Тя обаче се отдръпна и го заобиколи. Продължи да пее. Гласът ѝ се носеше над смълчаното море.
— Русалката го подлъгвала все по-навътре в морето, а красивият млад мъж я следвал, ориентирайки се по гласа ѝ и по-вълшебната ѝ песен.
Гевин в момента правеше същото, запленен от изящния глас на Флора.
— Всеки път, когато той стигнел толкова близо до нея, че почти можел да я докосне… — Гевин усети ръцете ѝ върху кръста си. Дъхът му спря и той посегна да я прегърне. — … тя се измъквала и влизала още по-навътре.
Той чу плясък, след което Флора изчезна.
Тялото му потрепери.
Водата вече стигаше почти до гърдите му. Усещаше с краката си лекото водно течение, образувано от прилива и отлива на вълните. При нормални обстоятелства отдавна щеше да е посинял от студ, но гласът на Флора и присъствието ѝ събуждаха в него някаква невероятно силна енергия.
Чу гласа ѝ отново — още по-дълбок, като гладко кадифе.
— Когато накрая русалката се уверила, че го е завлякла достатъчно навътре в морето и че той вече няма как да се върне обратно на брега, тя позволила на мъжа да я хване.
Изведнъж Флора се появи точно пред Гевин. Прекрасният ѝ силует се очертаваше на бледата лунна светлина. Тя бавно вдигна ръце над главата си, сякаш искаше да докосне звездите. Очертанията на прелестните ѝ гърди се полюшваха пред него.
И когато той посегна отново към нея, тя не се отдръпна.
Гевин чувстваше, че не е на себе си. Желаеше я неистово. Флора се приближи още повече и притисна тялото си към неговото. Той усети как нежните ѝ бедра се опират в чатала му. Имаше чувството, че всеки момент ще изгуби съзнание. Сключи здраво ръце около ханша ѝ, така че да не може да му избяга. Засмука сочните ѝ устни, докато ръцете му шареха по цялото ѝ тяло. Подхвана я отдолу и я притисна още повече към себе си. Горещината от допира на тялото ѝ сякаш подпали кръвта му. Когато след малко отделиха устните си, и двамата дишаха тежко. Гевин усещаше трескавото повдигане на гърдите ѝ, които докосваха неговите.
— И какво направил мъжът, когато най-накрая хванал русалката? — изхриптя той, заровен в мократа ѝ коса, докато леко я захапваше за шията, усещайки с езика си солта по кожата ѝ.
Тя му отвърна, като лекичко впи зъби в рамото му, карайки дъха му да спре отново.
— И питаш… Разбира се, че я любил така, както никой друг мъж не е любил жена до онзи момент.
Гевин щеше да експлодира от страст. Той изръмжа, нахвърли се върху Флора и отново впи устни в нейните. Повдигна бедрата ѝ с ръце, за да я притисне към себе си. Захапа я леко по рамото, а след това зарови лицето си в едрите ѝ натежали гърди. Краката ѝ се увиха около кръста му. Той я натисна леко надолу, намествайки се между бедрата ѝ. След това я притисна към себе си и бавно проникна в нея.