Чуваше учестеното ѝ дишане, усещаше го във врата си — стонове на плътско удоволствие, които тя нямаше как да задържи. Тя стисна краката си още по-силно около него и започна да се движи ритмично. Гевин едвам успяваше да контролира възбудата си. Усещаше как я изпълва докрай. Флора също се бе предала на желанията си, движенията ѝ ставаха все по-дълбоки и отсечени, докато пръстите на Гевин се впиваха все по-страстно в ханша и бедрата ѝ.
И двамата го желаеха, толкова много го желаеха, че сега се наслаждаваха с телата и с душите си на това красиво сливане. Това, което беше започнало като едно малко среднощно изкушение от страна на Флора, сега се беше превърнало в истински пожар.
Гевин се чувстваше невероятно — сякаш някаква частица от него, която той мислеше за отдавна изгубена, изведнъж бе възкръснала. Той се бе вкопчил в това страхотно усещане и не искаше да го изпусне за нищо на света.
Флора първа достигна до оргазъм. Тялото ѝ се опъна като струна и тя отметна глава назад, наслаждавайки се с цялото си същество на разтърсващите спазми на удоволствието. Когато след това и Гевин достигна до края, той сякаш полетя. Опитваше се да сдържи стоновете си, притискайки с всичка сила разгорещеното тяло на Флора към своето. Двамата сякаш се бяха заключили в страстния си среднощен танц под луната и никой не искаше да се отлепи от другия…
Някакъв неопределен, далечен шум изкара Флора от сладкия ѝ сън. Тя бавно отвори очи и се заслуша внимателно. Стори ѝ се, че току-що бе чула шум от двигател на автомобил, а после звук от отваряне и затваряне на врати, сякаш няколко души излизаха от него.
Изчака, премигна все още сънена, ослуша се отново, след което реши, че явно ѝ се е причуло. Само секунда по-късно обаче съвсем ясно се чуха стъпки по верандата, а след това и звънък детски глас:
— Мамо! Изненада! Пристигнахме!
Отначало не можеше да разбере какво става. След това изведнъж осъзна какво се случва и за миг ѝ се стори, че ще припадне.
— Боже господи! Децата!
Възклицанието ѝ събуди Гевин и той подскочи рязко в леглото.
— Какво? Твоите деца? Но нали щяха да дойдат утре?!
— Щяха.
Флора скочи от леглото. Започна трескаво да търси халата си. Двамата с Гевин бяха съвсем голи и тя се молеше някой да не нахълта в стаята точно в този момент.
— Мамо! — Вече звъняха на звънеца. — Тук ли си?
— О, господи, дано да съм заключила входната врата — изпъшка тя под носа си, губейки самообладание.
Не беше я заключила. Децата вече бяха в къщата, продължаваха да я викат.
— Мамо?
— Мамо, къде си?
— Флора, тук ли си? — Чу се и гласът на брат ѝ.
Тя погледна безпомощно към Гевин.
— Не може да си тук. Не може да сме тук. Заедно. Не мога да си представя, че ще ни видят още с влизането си.
Стъпките им вече се чуваха в долната част на стълбището, което водеше към етажа, на който бяха в момента. Тя стегна колана на халата около кръста си и изруга тихо на родния си език.
— Стой и не мърдай оттук! — обърна се тя към Гевин, опитвайки се да подреди мислите си. — За нищо на света недей да отваряш!
Флора бързо отвори вратата и още по-бързо я затвори след себе си. Ани вече се беше качила по стълбите.
— Мамо-о-о! — извика възторжено тя.
— Здравей, милото ми момиченце! Какво правите тук? Чаках ви утре?
— Приключихме с училището един ден предсрочно и чичо Ангъс ни качи на по-ранен полет, за да те изненадаме. Успяхме, нали?
— Успяхте, разбира се. Дори повече, отколкото можеш да си представиш.
След Ани по стълбите идваше Роби, следван от Ангъс, който носеше малкия Сиймъс. Той вече бе протегнал нетърпеливо ръчички, чакайки майка му да го гушне. Всички я наобиколиха, надпреварвайки се да получат прегръдки и целувки. Флора нацелува Сиймъс, след това прегърна нежно двете си по-големи деца и лекичко ги побутна по-далеч от вратата към стълбите, по които се бяха покатерили.
— Добре милички, сега нека мама да потърси нещо да си облече и…
Тя погледна към брат си с широко разтворени очи. Завъртя главата си към вратата зад себе си с недвусмислен жест. За щастие, той разбираше от половин дума.
— А докато тя се облече, аз имам страхотна идея! Нека слезем долу в кухнята и заедно да направим закуска на мама! — Ангъс ѝ намигна незабелязано. — Сигурен съм, че е огладняла като вълк! Какво ще кажеш, Ани? Мислиш ли, че ти и Роби ще успеете да приготвите едни бъркани яйца?
— Дали ще успеем? Хайде, Роби, нека му покажем!
И тя хвана по-големия си брат за ръката, помъквайки го към стълбите.