— Аз иска също помага! — обади се с тънкото си гласче и Сиймъс.
Ангъс го пусна, за да настигне брат си и сестра си.
— Ани, дръж малкия за ръка по стълбите! — обади се Флора.
Когато тръгнаха надолу, тя най-накрая успя да си поеме дъх. Ангъс ѝ се ухили весело.
— Съдейки по поведението ти и по факта, че и кран не може да те отмести от вратата, пред която си застанала, стигам до извода, че все пак си се вслушала в моите съвети — поде шеговито той.
Флора смутено наведе глава. След това обаче си каза, че всъщност няма от какво да се притеснява. Та тя беше жена! Здрава, млада жена със своите физически и емоционални нужди. Повдигна глава, погледна брат си право в очите и му отговори уверено:
— Да, Ангъс, правих секс! И за да изпреваря следващия ти въпрос — да, беше страхотно!
От другата страна на вратата Гевин стоеше до леглото и запасваше ризата в панталона си. По лицето му пробяга доволна усмивка — нямаше как да не се съгласи с последните думи на Флора.
Глава 9
Гевин погледна часовника си.
Това вече беше нелепо.
Бе прекарал последните петнадесет минути, криейки се в спалнята. От долния етаж долитаха приглушените гласове на Флора и децата ѝ. В този момент Гевин се чувстваше повече като някой спотайващ се седемнайсетгодишен хлапак, а не като стабилен, улегнал и успял тридесет и шест годишен композитор с куп награди.
Все още беше в спалнята единствено защото Флора го бе помолила да не излиза. Седеше на леглото и чакаше. Леглото, на което бяха правили любов цяла нощ, чак до сутринта, леглото, на което той бе изучил с ръцете и устните си цялото ѝ тяло сантиметър по сантиметър, докато Флора стенеше и трепереше под него.
Сега бе седнал на същото това легло и чуваше разговора на Флора, брат ѝ Ангъс и децата. Не желаеше да се крие повече — искаше да ги види. Това със сигурност щеше да извика болезнени спомени в главата му. Но той искаше да ги види, заради нея.
След последната нощ нещата вече бяха различни. Гевин нямаше как да продължи да заобикаля факта, че Флора — единствената жена, която бе успяла да разпали онзи особен пламък в душата му през последните две години — е и майка на три деца. Не можеше повече да седи на терасата на къщата, наблюдавайки замислено залеза вечер след вечер и да се чуди дали да скочи в тази ситуация, която би му причинила мъка, или да седи настрана. Твърде дълго бе наблюдавал залезите сам, без никого до себе си. Той не желаеше това да продължава.
Гевин излезе тихо от стаята и погледна към стълбите. Само на няколко стъпки по-надолу беше входната врата. Можеше да се придвижи бързо с тихи стъпки и просто да се измъкне незабелязан от къщата, връщайки се към познатия си стереотип на живот от последните години. Беше сигурен обаче, че ще съжалява, ако постъпи така. Всеки ден оттук нататък щеше да се чуди какво ли би станало, ако просто влезеше в стаята при децата. И този въпрос щеше да го измъчва винаги.
Три чифта очи се обърнаха към кухненската врата и се втренчиха в Гевин. Три чифта наистина любопитни очи. След малко вече бяха четири, когато братът на Флора спря водата в мивката и се обърна. Единствено неговият поглед не беше въпросителен. Беше по-скоро изследващ и оценяващ. Погледът на брат, интересуващ се от сестра си и от човека до нея.
— Здравейте — обади се първо малкото симпатично момиченце със светлорижа коса, завързана на опашка. — Кой сте Вие?
Гевин понечи да отговори, но точно в този момент в кухнята влезе Флора, която явно току-що се беше преоблякла. Носеше джинси и тениска, косата ѝ бе набързо сресана назад. Хвърли поглед към Гевин — изглеждаше толкова смаяна, сякаш бе очаквала в този момент той да е на другия край на света. Сякаш искаше да е където и да било другаде, само не и тук. В следващия момент Флора успя бързо да се окопити и се обърна към дъщеричката си:
— Ани, това едва ли е най-любезният начин да се запознаеш с някого.
— Съжалявам, мамо. — Ани се замисли за момент, след това опита отново: — Здравейте. Аз съм Фиона Маргарет Джийн Маккалъм, но всички ми казват Ани. А Вие кой сте?
Гевин ѝ се усмихна.
— Моето име е Гевин Матсън, госпожице Ани Маккалъм. Приятно ми е да се запознаем.
Едната ѝ бузка бе изцапана с ягодово сладко. Тя кимна сериозно над нахапаната филия.
— На мен също, господин Матсън.
— Можеш да ме наричаш просто Гевин.
Ани погледна към майка си, явно търсейки и нейното одобрение на предложението от мъжа, с когото току-що се беше запознала. Флора кимна.
— Гевин, тук ли спа тази нощ?
В този момент Ангъс се покашля изкуствено, опитвайки се да прикрие изненадата си, а може би и смеха си, а Флора хвърли към Гевин недвусмислен изпепеляващ поглед.