— Ами, всъщност… — Той усещаше как гърлото му се стяга. Не знаеше как да излезе от ситуацията.
— Ани, това е къща за гости — намеси се Флора. — Ще трябва бързо да свикнеш с мисълта, че тук ще има и други хора, освен нас.
— Да, мамо, но си мислех, че първите гости пристигат в петък.
— Но се получи така, че успяхме да отворим по-рано. Имаше и още едни, те вече дори си заминаха вчера. Бяха много симпатична млада двойка с малко бебенце. Имаше буря онази вечер и те търсеха подслон. Нямаше как да ги върна.
Тук Флора уцели. Ани фокусира вниманието си изцяло върху нея, разпитвайки я в най-големи подробности за бебето, което очевидно съжаляваше, че е изпуснала да види. Гевин използва този момент, за да протегне ръка към брата на Флора.
— Приятно ми е, Гевин Матсън.
Той се приближи и също подаде ръка, гледайки го право в очите.
— Ангъс Маклейт.
Беше едър шотландец, висок над метър и деветдесет, с рижаво — кестенява коса. Имаше вид на човек, способен да се справи с почти всяка ситуация. Гевин беше доволен, че Флора има толкова солиден брат, на чиято подкрепа явно можеше да разчита по всяко време.
Двамата мъже си стиснаха ръцете здраво и продължително. Харесаха се взаимно от пръв поглед, явно разбраха, че ще си допаднат.
Остават още двама, мина някак спонтанно и неканено през главата на Гевин. Да, оставаха двете момчета — малкото и голямото. Тези, които най-много щяха да му напомнят за Гейбриъл. Именно затова той пое въздух и направи няколко крачки към голямото момче с дълъг кестеняв перчем, който падаше почти над очите му. Спомни си, че знаеше възрастта му от Флора — беше на единадесет години. Много интересна възраст — само на няколко крачки от възмъжаването.
Недей да му говориш като на дете, напомни си Гевин.
— А ти си Роби, нали?
— Робърт Ангъс Маккалъм, господине.
Въпреки че момчето явно бе научено да се отнася към възрастните с подобаващото уважение, Гевин можеше да прочете в резервирания му поглед, че в момента не можеше да прецени какъв точно е непознатият мъж, който се бе появил сам и изневиделица в кухнята на къщата, където е и майка им — дали е приятел или натрапник.
— Приятно ми е да се запознаем, Роби.
В този момент си представи своя Гейбриъл, застанал по същия начин пред някой непознат мъж, поредния „приятел“ на бившата му жена, и мисълта за това го преряза като остър нож. Усети как яката на ризата сякаш започва да го стяга. Опита се да прогони бързо мисълта от главата си и погледна надолу. Оттам го наблюдаваха чифт дяволити очи със същия зелен цвят като тези на Флора.
— Аз се казвам Сиймъш — обади се и най-малкият, изваждайки за момент палеца от устата си.
Гевин очакваше чувството да го връхлети всеки момент, беше се подготвил. Онова до болка познато чувство, което се появяваше всеки път, когато видеше някое момче в детска възраст. Не беше много хубаво чувство. Коленете му сякаш омекваха, опитваше се да прекъсне контакта колкото се може по-скоро. В очите на малкия Сиймъс обаче имаше някаква по-особена искрица. Имаше нещо, което успя да пробие мрака, обвил душата му. Гевин се наведе и хвана Сиймъс за малката ръчичка.
Това за него бе най-странното, най-невероятното нещо.
— Радвам се да се запознаем, Сиймъс. Аз съм Гевин.
Сиймъс се усмихна, докато продължаваше да смуче палеца си, на пухкавата му бебешка буза се появи малка трапчинка и той повтори бавно:
— Геее-вииин.
В този момент се намеси Ани:
— Гевин, искаш ли да пробваш омлета ми? Току-що го приготвих сама.
Той се обърна към тигана, където имаше нещо, което най-вероятно до преди малко са били просто няколко яйца, но в момента представляваше жълтеникава смес, в която можеха да се различат парченца морков, целина, както и нещо червено, което Гевин така и не разбра какво е.
— Люти чушки. — Ангъс бе забелязал объркания му поглед.
— Люти чушки — повтори Гевин. — Сушени?
Ангъс кимна.
— Точно така. Доставка директно от Шотландия, пренесени през океана в джоба на якето на Ани.
— Много добре — кимна Гевин, после се обърна усмихнат към Ани: — Ти откъде знаеш, че точно това е любимият ми омлет?
Ани цялата засия.
Докато децата продължаваха да разпитват майка си за къщата, града и за всичко друго, което се сетят, Гевин изяде почти цялото съдържание на тигана. Пийваше и от „специалното“ какао на Ани, което тя му бе сипала в порцеланова чаша. Млякото почти не се усещаше, вкусът наподобяваше по-скоро на шоколадов сироп. След това децата тръгнаха с Ангъс да разгледат стаите за гости — без да пипат нищо, както Флора изрично им напомни. Гевин използва момента да си сипе чаша кафе. Забеляза, че Флора се бе поуспокоила. Тя стоеше до мивката и съзерцаваше пакетчето чай в чашата си.