Флора погледна брат си с насълзени очи.
— Видях начина, по който този мъж те гледаше, сестричке. Гледах го как ядеше хапка по хапка онзи ужасен буламач, който Ани бе направила. А можеше просто да не му пука за трите ти деца по същия начин, по който на теб явно не ти пука за него. Можеше просто да си хване шапката и да се изниже незабелязано, нали така? Виждал съм много други момчета, които се навъртат около самотни майки, повярвай ми. Да, много са горди, когато вкарат някоя такава мама в кревата си, но появят ли се децата ѝ, онези просто се изпаряват, изчезват! Но Матсън не го направи. Той дойде и постъпи страшно почтено — запозна се с всички нас. Разговаряше с децата ти, възприе ги като личности, които наистина значат нещо за теб и за него, а не като няколко досадни хлапета, които ще му пречат да си прекарва добре. И нека ти кажа още нещо — по света има наистина много малко мъже, които в тази ситуация ще се държат така с чужди деца, с децата на някой друг мъж.
Флора наведе глава засрамено. Ангъс беше прав. Беше обсебена от чувството за вина, че не бе посрещнала децата си както подобава дотолкова, че изобщо не бе успяла да реагира адекватно на поведението и думите на Гевин. Не бе оценила и нещо друго — че той се бе изправил лице в лице с кошмара си. Със сигурност в момента мислите и спомените за сина му Гейбриъл му късаха сърцето. Но той го бе направил. Заради нея. А тя му бе отговорила с възмущение. Бе го отхвърлила.
— О, господи… аз съм ужасна!
Ангъс я хвана и я прегърна. Притисна я към себе си, за да я успокои. Знаеше, че точно в този момент имаше нужда от неговото рамо.
— Не си. И двамата знаем, че не си такава. Просто понякога не действаш по най-правилния начин. Но това се случва на всеки.
Флора вдигна глава и погледна брат си.
— Толкова съм объркана, Ангъс. И някак уплашена. Много добре помня онова безгрижно момиче отпреди години, за което току-що ми припомни. Да, тогава бях такава, защото считах, че имам всичко, за което съм мечтала. И го имах наистина — съпруг, деца. Но ето, нещата се промениха и аз сякаш още не знам какво да правя. Страхувам се да оставя нещата по този начин, както бяха досега, но се страхувам и да предприема промяна. Просто се страхувам…
— Ш-ш-ш-т, спокойно, успокой се.
Ангъс отново я гушна, тя се сви в него, главата ѝ опираше о брадичката му. Прегърна я с големите си силни ръце.
— Трябваше да те предупредя за предсрочното ни пристигане.
— Не, нямаше нужда. Та аз съм толкова щастлива да ги видя отново. Просто не бях подготвена, а и все още не съм готова за балансиране между тях и Гевин. Това нещо снощи… то просто се случи.
— Обикновено така става. — Ангъс се усмихна.
— Но има и още неща за живота на Гевин, които ти не знаеш. Не зная дали това няма да пречи по някакъв начин, или може би просто разсъждавам повече, отколкото трябва. Просто — Флора се замисли за момент и пое дълбоко въздух — не мога да възприема мисълта, че мога да мамя собствените си деца. Или че ги наранявам, нека го кажем така. Но можех ли да им кажа истината за Гевин веднага? Можех ли да им кажа защо е в кухнята?
— Справи се по най-добрия начин с децата. Недей да се тревожиш. Кажи ми обаче, Флора, ти харесваш ли този мъж?
Тя премигна, след това кимна.
— Той е много добър мъж, Ангъс. Кара ме да се чувствам…
Можеше ли да обясни на брат си как точно се чувстваше в моментите, когато Гевин се взираше така дълбоко и настоятелно в нея, как можеше да му сподели, че само докосванията на ръцете му я караха да се чувства истинска жена, да бъде… жива, толкова жива!
— Няма нужда да ми обясняваш повече, миличка. Изписано е на лицето ти. Радвам се за теб, много съм щастлив. Но не забравяй все пак да му дадеш шанс, иначе ще си имаш разправии лично с мен — усмихна се Ангъс. — Не искам да ти се бъркам, естествено. Ти ще го усетиш най-добре. Но моля те, само недей да вземаш прибързани решения, каквито и да са те. Трябва да си прецениш сама. Ако усещаш, че това е човекът, който ще върне блясъка в очите ти и онази прекрасна усмивка — действай смело. Просто не прибързвай, обещай ми!
Когато я прегърна отново, Флора се отпусна и притисна главата си в здравото му силно рамо. Когато имаше нужда от брат си, той винаги бе насреща. След смъртта на Сиймъс той дори бе пренебрегнал кариерата си, без изобщо да се замисля, връщайки се незабавно от Щатите в Шотландия. Само тя си знаеше колко много ѝ бе помогнал Ангъс — с моралната си подкрепа, с грижите за децата. Но той също имаше право на личен живот. Флора обаче беше сигурна, че брат ѝ няма да си го позволи, докато не се убеди, че тя отново е стъпила здраво на краката си.