Пристигането в Масачузетс бе изтръгнало Флора от този кръг. Тя бе напуснала защитеното убежище на дома и семейството си, прекрачила бе границите на кръга, излязла бе оттам, за да се потопи във водовъртежа на външния свят. И сега усещаше, че не е направила нещо нередно. Нищо лошо не се беше случило. Но в момента, в който децата бяха пристигнали, тя изведнъж просто се бе върнала в кръга. Инстинктът да предпазва и защитава семейството си се бе завърнал по-силен отпреди. И тя се бе променила веднага — сякаш бе сложила някаква тежка броня. Лошото е, че тя бе използвала този щит, за да отблъсне Гевин, да не го допусне в техния кръг. А не трябваше.
Флора изчака децата да отидат по леглата. Ангъс се бе излегнал доволно на дивана. На разположение имаше сателитна телевизия с над двеста и петдесет програми и този факт очевидно го радваше. Флора бе измила чиниите от вечерята, след това се зае с разопаковането и подреждането на багажа. Приключила и с тази задача, каза на Ангъс, че ще се разходи по плажа. Взе една връхна дреха и бързо излезе.
Почти веднага намери пътеката, за която ѝ бе казал Гевин в утрото, когато се срещнаха за първи път на плажа. Тръгна по нея. Отначало маршрутът бе равен и вървеше успоредно на брега, но след малко започнаха стръмни участъци, които ставаха все повече. Флора спираше на няколко пъти да си почине и да си поеме дъх, усещайки как свежият солен морски въздух изпълва дробовете ѝ. Докато отдъхваше, сякаш цялата се разтапяше в прохладната лятна вечер, усещаше как лекият ветрец гали голите ѝ крака и кара кожата ѝ под памучната рокля леко да настръхва.
Наоколо бе тъмно, луната я нямаше на небосклона тази вечер. Флора все по-силно се опасяваше, че няма да успее да намери къщата, която търсеше. Първата, покрай която мина, беше с тъмни прозорци и дръпнати завеси. Следващата даваше признаци на живот — явно някаква голяма компания се беше събрала на вечеря. През отворените ѝ прозорци се чуваха весели разговори и смях. След няколкостотин метра стигна до къща с басейн — семейството беше около него, а децата все още пляскаха във водата. Флора продължи още малко, но усети, че започва да се обезсърчава. Едва ли щеше да я намери толкова лесно, а може би и не се движеше по правилния път. Дали пък не я бе подминала? Тъкмо мислеше да се връща обратно, когато в далечината чу слаб звук от пиано, носен от вечерния бриз.
В първия момент тя просто спря и се заслуша. Затвори очи — музиката ѝ действаше успокояващо. В нея сякаш се усещаха някакви келтски и галски мотиви, но имаше и още нещо. Красиви звуци, които пленяваха душата ѝ със своята чистота. Сякаш бяха мелодия за песента на някоя сирена, липсваха само думите. Мелодията се носеше от прозорците на къщата точно над главата на Флора.
Гевин смачка ядосано листа с нотите и го захвърли в краката си, където вече имаше цяла купчина. Никога не се беше борил така отчаяно за всяка нота, за всеки акорд. Никога не му беше било толкова трудно да композира. Чудеше се дали това беше заради състоянието, в което се намираше тази вечер, или просто дългото време, което бе прекарал без да твори музика, бе повлияло пагубно върху таланта му и той го бе изгубил безвъзвратно.
Отказваше обаче да се предаде лесно.
Пийна глътка вино, преглътна я бавно и замислено, затвори очи. Опита се да изчисти главата си от всякакви мисли, да я превърне в едно празно бяло платно. След това се помъчи да си представи нещо вдъхновяващо — място, преживяване, настроение. Но вместо това на бялото платно в главата му упорито се появяваше едно и също нещо.
Лицето на Флора.
Но не онзи неин образ със студените и безразлични очи, който бе видял секунди, преди да напусне къщата ѝ. Той си спомняше лицето ѝ такова, каквото беше само няколко часа по-рано — докато спеше блажено, отпусната до него на голямото легло в стаята на втория етаж. Косата ѝ — поток от непослушни оранжеви къдрици, разпилени по възглавницата и по снежнобялата ѝ кожа. Господи, колко беше красива, докато спеше тази сутрин…
Пръстите на Гевин започнаха бавно да се движат по клавишите на пианото. Повтаряше за кой ли път началните акорди. И му се струваха все по-добри. Да, това беше. Това беше мелодията, която искаше да чуе! Музиката се носеше, отекваше в главата му и между четирите стени на стаята. Сливаше се с тайнствения образ на Флора.