— Можеш да бъдеш и двете, Флора.
— Да, мога. Но само ако едното не пречи на другото. Моите деца са част от мен. И винаги ще бъдат. Това няма как да се промени. До тази сутрин ти ме познаваше само като жена, Гевин, но не и като майка. И те моля да помислиш върху това. Ако наистина държиш да разбереш докъде можем да стигнем, трябва да имаш предвид това, което казвам. Но ако решиш, че не ти се опитва при тези условия, ако почувстваш, че няма да имаш сили за всичко това, аз ще те разбера и ще го приема. Няма нужда нито от извинения, нито от обяснения. Просто ще си останем с един прекрасен спомен.
Флора се приближи към Гевин и се взря в очите му. Усмихна се. Беше толкова близо, че Гевин долови аромата ѝ. Миришеше на лавандула и море. Тя се приближи още и нежно го целуна по устата. Отдръпна се леко от устните му и постави там показалеца си. След това се обърна и изчезна като някакво нежно видение през същата врата, през която бе дошла.
Глава 10
Флора приготвяше кифлички. Точно бе затънала до лактите в тесто, когато някой звънна на входната врата.
Тя отметна с опакото на ръката си един палав кичур, който падаше в очите ѝ. В следващия момент се смръщи, защото усети, че половината ѝ чело е в брашно.
Звънецът се чу отново.
Не знаеше кой може да звъни точно в този момент, но предпочиташе Роби или Ани да отворят. Те обаче бяха отишли заедно с Ангъс и Сиймъс да изследват малката горичка зад постройката за персонала в двора.
Явно щеше да ѝ се наложи все пак да отвори. Тя грабна една кърпа, изтърка в нея лепкавите си ръце и се насочи към входната врата, след като човекът отвън натисна звънеца за трети път.
— Идвам, идвам…
Първото нещо, което видя, след като отвори вратата, беше голям букет рози.
— Доставка за Вас, госпожо!
— Да, забелязвам…
Букетът беше наистина огромен. Имаше най-малко двадесет страхотни бели рози, красиво аранжирани и украсени с различни клонки. Флора се усмихна. Много обичаше цветя.
— Благодаря много — каза тя на куриера, докато взимаше букета.
Зарови глава в него, за да усети аромата му, след това го постави на масичката до вратата и отстъпи две крачки назад, за да му се порадва. Беше невероятно красив. Белите цветя се открояваха страхотно на фона на тъмната дъбова ламперия. Нямаше да е зле да остане тук — със сигурност щеше да направи впечатление и на първите гости, които Флора очакваше утре. Тя беше сигурна, че цветята са поръчани от Либи и Греъм. Издърпа бързо малката картичка, потънала дълбоко сред белите рози, с очакването да види именно техните имена, изписани на нея. Оказа се обаче, че букетът не е от тях.
За новото начало…
Какво ще кажеш за една вечеря?
Днес.
У нас.
В седем.
Вземи децата.
И Ангъс също.
Гевин Матсън, от маса 7
Флора се усмихна, когато прочете последния ред. Пъхна малката картичка в джоба на джинсите си, обърна се и влезе отново в кухнята.
Точно бе приключила с разточването на тестото и го бе пъхнала в хладилника да втасва, когато чу силен тропот на няколко чифта крака и оживени разговори. Това беше сигурен знак, че децата и Ангъс се връщат.
— Мамо, мамо! Няма да повярваш какво намерихме!
Флора никак не се изненада, че точно Ани първа влетя през вратата, зачервена и запъхтяна. Ластикът, който стягаше къдриците ѝ на опашка, почти се бе измъкнал от косата ѝ, панталоните ѝ бяха изцапани с мокър пясък до коленете, а връхната ѝ дреха изглеждаше наистина ужасно.
Господи, каква беше тази ужасна миризма?
— Имам чувството, че току-що излизаш от септична яма, Ани Маккалъм. Явно обаче там ти е харесало, защото, както виждам, си се отъркаляла добре — каза Флора, докато се опитваше да съблече блузата ѝ, без памучната материя да се докосне до главата ѝ.
На пода на кухнята се изсипа дъжд от пясък и камъчета. Флора поклати глава. За какво изобщо Ангъс бе излязъл с тях, след като бе допуснал Ани да се зарови в такива невероятни боклуци?
— Заминавай незабавно в банята, сваляй всички дрехи от себе си и влизай във ваната по най-бързия начин! — изкомандва строго тя.
След това се обърна към другите двама. Всъщност трима — нали и Ангъс уж беше с тях, за да ги гледа. Не можа да каже нищо. Само посочи с глава към задната част на къщата. Ани все още стоеше в кухнята с тениската и мръсните си панталони.