Флора се намръщи при споменаването на личната болка на Гевин.
— Да, точно той е.
— Успял ли е да…
— Не. — Флора знаеше какво ще попита Либи — дали е успял да намери Гейбриъл.
— О, това е наистина ужасно! Направо не мога да си представя какво му е.
— Да…
— Е — продължи Либи след няколко секунди неловко мълчание, — разкажи ми повече за него. Как се срещнахте?
— Нали помниш случая с ключовете и посещението ми в полицейския участък. Ами…
И Флора започна да разказва за онзи злополучен ден, в който в крайна сметка Гевин за кратко бе обвинен, че е неин съучастник.
— Ясно — каза накрая Либи и побърза със следващия въпрос. — И как изглежда господин Матсън?
Флора отпи глътка чай.
— Над трийсетте, по-скоро към четиридесет. Висок. Тъмен. Да кажем симпатичен, дори красив.
Флора усети как Либи се усмихна.
— А-а-а, да кажем, а?
— Прилича малко на Джоузеф Файнс7, особено ако не се е бръснал няколко дена. Само дето е малко по-висок.
— Хмм… — Либи се опитваше да си го представи. — Я ми разкажи. Флора Маккалъм, кога си успяла да го видиш небръснат, а?
Флора едва не се задави с чая и леко се закашля.
— Флора Маккалъм — продължи с палаво закачлива интонация Либи, — искам подробности и то веднага!
Флора отново погледна през прозореца към децата, преди да ѝ отговори. Всички се забавляваха добре. Явно бяха решили да включат и Ангъс в играта, защото се опитваха да го измъкнат от хамака — Ани го дърпаше за едната ръка, а Роби — за крака. Сиймъс също се опитваше да се включи, държейки се за въжето на люлката.
— Беше нощта преди Ангъс и децата да пристигнат. Вечеряхме заедно и после…
Либи нямаше нужда от повече подробности.
— О, Флора, толкова се радвам за теб!
— Либи, бяхме още в леглото, когато те дойдоха! Ако знаех, че ще дойдат с ден по-рано, никога нямаше да… — Флора пое дъх и си спомни за случката от миналата сутрин — колко паникьосана се бе почувствала пред перспективата децата да разберат нещо и как несправедливо си го изкара на Гевин. — Никога нямаше да позволя да се стигне чак дотам.
— Правила си секс с мъж, който ти харесва, Флора! Какво толкова? Ти си млада и красива жена — защо не?
— Защото… ох, толкова е сложно! Когато бяхме само двамата, се чувствах… Не знам как да ти обясня. Чувствах се различно. Сякаш бяхме гаджета, любовници, както искаш го разбирай. Но когато се появиха децата, разбрах, че няма как да продължим по същия начин. Сякаш безгрижието изведнъж се изпари. Аз съм майка, Либи, и нося огромна отговорност.
— Флора, недей да си причиняваш това, моля те. Та ти имаш право да разполагаш с живота си! Ако Гевин е твоят човек — защо не…
— Не — прекъсна я рязко Флора. — Вече казах на Гевин, че това няма как да се случи отново. Започнахме отначало. Просто все едно онова нещо онази вечер изобщо не се е случвало. Имам нужда от време.
— И как реагира той на твоето условие?
Флора замълча за момент. Погледът ѝ пробяга по дневната и верандата и се спря на огромния букет, който бе получила малко по-рано.
— Ами… Той ме покани на вечеря. Днес. С децата и с Ангъс.
Чу се как Либи въздъхна.
— Флора, кажи ми, че ще отидеш. Със сигурност не знам всички подробности за него и за теб, но само си представям — мъж, който вече е преспал с една жена, почти веднага след това тя му е казала, че трябва да внимават с отношенията си заради децата ѝ, и въпреки това той я кани на вечеря! Възхищавам му се, без да го познавам. В никакъв случай не го приемай несериозно, мила!
— Но аз не… — Флора усещаше, че не звучи убедително. — Да, ще отида. Ще отидем всички.
Видя през прозореца как Роби дразнеше Ани, държейки топката с две ръце високо над главата си, така че тя да не може да я стигне. Малката подскачаше около него и издаваше шумни крясъци. Спомни си как Ангъс дразнеше самата нея по същия начин, когато бяха деца.
— Просто се чудя дали той си дава сметка в какво се забърква…
Гевин хвърли бърз поглед към часовника, докато привършваше приготовленията. Седем без петнадесет.
Добре, помисли си той, докато бършеше ръце в кърпата. Огледа още веднъж кухнята. Всичко беше готово. Водата в тенджерата на котлона щеше да кипне съвсем скоро. Картофите, увити във фолио, бяха идеално опечени, царевицата, която винаги купуваше от едно и също специално място, бе вече задушена в маслото. Оставаше само основното ястие, което току-що бе пъхнал във фурната. Гостите можеха да заповядат.
Чу ги да се задават, докато бе застанал на верандата, хвърляйки по един поглед към залязващото слънце.
— Това ли са стъпалата, мамо?
— Да, Ани.