Даваше си сметка, че животът без човек, който да го обича, всъщност трудно можеше да се нарече живот. Беше едно бавно умиране. Но ето — изневиделица се беше появила Флора. Тя успя да пробие бронята му така, както нежните минзухари преодоляват снега в края на всяка зима. До съвсем скоро Гевин бе убеден, че не може да понася други деца около себе си, поради което ги избягваше с цената на всичко. Но можеше ли да знае как ще реагира, докато не се наложи да се срещне лице в лице с проблема?
Гевин наля на Флора чаша шардоне, докато Ангъс се насочи към хладилника, за да си избере бира.
— Мамо, скоро ли ще ядем? — попита простичко Роби, докато Ани продължаваше да се занимава с телескопа. — Много съм гладен вече.
— Това ли са изисканите ти маниери, Робърт Маккалъм?
— Всъщност, Роби, мисля, че от теб зависи — намеси се Гевин.
— Моля?
— Честно казано, все още не съм съвсем готов с вечерята. Ако искаш, можеш да ми помогнеш. — И той му даде знак да го последва към големия кухненски плот.
Естествено, Ани и Сиймъс нямаха никакво намерение да пропуснат каквото и да било и бързо изоставиха телескопа, за да се присъединят към помощниците на домакина.
— Ангъс, ако нямаш нищо напротив, би ли ми помогнал и ти за момент?
Братът на Флора веднага се отзова и всички тръгнаха надолу по стълбите към морето, водени от Гевин.
Къщата на Алек не беше съвсем над брега. За да се стигне до него, трябваше да се слезе по стръмни стълби, които обаче на няколко пъти правеха леки извивки, за да свършат накрая пред малко заливче, което нямаше как да се види от къщата. Водата явно бе достатъчно дълбока, тъй като Гевин бе завързал там малка лодка току до сушата. Към близката скала я крепеше голяма, стара желязна кука. Гевин се обърна и изчака децата да се съберат около него.
— Е, какво ще кажете да си наловим нещо за вечеря?
— Какво имаш предвид, риба ли ще ловим? — учуди се искрено Ани.
— Не точно риба. Яла ли си някога омари?
Дъщерята на Флора поклати глава.
— Добре. А виждаш ли всички тези малки шамандури наоколо?
И той посочи с ръка към тях, за да ориентира Ани. — Ако имаме късмет, минем ли малко зад тях, можем да си уловим няколко омара. Искаш ли да дойдеш да ми помогнеш? Можеш и само да гледаш.
Малката обаче не изглеждаше много ентусиазирана.
— Не мисля, че на мама ще ѝ хареса идеята. Облечена съм с най-хубавата си рокля.
Гевин се замисли за момент, после се усмихна.
— А какво ще кажеш тогава за този вариант? — И той свали пуловера си, оставайки само по синя памучна риза. — Облечи го и няма да се изцапаш.
Той ѝ помогна с пуловера, навивайки дългите му ръкави така, че да стигат до китките ѝ. Дрехата я покри почти изцяло, долният ръб падаше чак под коленете ѝ.
— Мамо — провикна се Ани, — така става ли?
Флора се усмихна. Беше слязла почти до брега. Знаеше, че ако ѝ откаже, ще провали вечерта ѝ.
— Може. Само слушай внимателно какво ти казва господин Матсън.
След това седна на стълбите и отпи глътка вино, гледайки как Гевин и Ангъс обличат на децата импрегнирани жилетки. След малко всички се настаниха в лодката — мъжете отпред, децата отзад, и бавно потеглиха към шамандурите. Флора присви очи към хоризонта, все още осветен от сиянието на залязващото слънце. Отпусна се — лекият морски бриз приятно галеше кожата ѝ. Вечерта беше страхотна — въздухът бе топъл, а виното — перфектно. Наблюдаваше как лодката бавно се отдалечава, образувайки малки вълнички по спокойната водна повърхност. Ани се обърна два пъти, за да ѝ помаха.
След малко повече от половин час групата се завърна благополучно, натоварена с няколко малки кофи улов.
— Гледай, мамо! Виж колко са големи, като истински морски чудовища!
Омарите никак не изглеждаха щастливи от факта, че по никое време ги бяха измъкнали от тихите им скривалища. Гевин вече се бе погрижил да им завърже щипките, за да не наранят случайно децата. Ани и Роби бързаха да слязат от лодката, за да се порадват отблизо и на спокойствие на улова си.
— Страхотно!
— Жестоко!
— Винаги съм си мислела, че са червени, а не зелени. — Ани озадачено ги оглеждаше.
— Ще станат — успокои я Гевин. — Но чак след като ги сготвим. В кухнята съм приготвил една голяма тенджера, която ще ги събере всички.
Когато обаче Гевин тръгна да събира кофите, Сиймъс се вкопчи здраво в своята, започна упорито и инатливо да клати малката си главица и отсече категорично:
— Не-е-е!!!