Гевин помогна на Сиймъс да се изкатери по хлъзгавата скала. След това заедно с Роби и Ани хванаха кофичките и върнаха омарите един по един обратно в морето. Вятърът шумолеше лекичко около тях. Гевин се усмихна с лека горчивина, наблюдавайки малкия Сиймъс, който помаха с ръчичка, взрян в тъмната водна повърхност и се провикна:
— Чао, Лоурънс. Отивай да играеш с братчето си.
След като и последният омар изчезна под водата, Гевин се обърна към Ани:
— Я кажи, вие обичате ли сладолед?
Тя дори не отговори, само се затича колкото ѝ държат краката нагоре по стълбите, към терасата, където бе останала Флора.
— Мамо! Гевин каза, че можем да ядем сладолед!
Без да губи време, домакинът се зае с мелбите. Освен сладолед той се бе подготвил и с много други продукти — вафлени кори, карамел, бита сметана, гумени мечета, малки разноцветни бонбони и по две захаросани черешки на върха на всеки един от сладоледените специалитети. Малкият Сиймъс ги гледаше в захлас, напълно забравил разочарованието от загубата на доскорошния си домашен любимец.
Почти веднага, след като мелбите бяха готови, Ани се покри някъде. По едно време се върна за малко, колкото да остави празната чаша от мелбата си и да обърше носа си, изцапан с шоколадов сироп, след което отново изчезна. Гевин се огледа. Забеляза, че Флора бе изцяло погълната от малкия Сиймъс, който настояваше съдържанието на цялата кутийка с малките бонбони да отиде в мелбата му. Без да ѝ казва нищо, той излезе от дневната, за да потърси Ани.
Намери я в собствената си спалня. Беше седнала на леглото, тананикаше си тихичко някаква нейна си мелодия, а в ръцете си държеше снимката на Гейбриъл в рамка, която иначе седеше на нощното шкафче на Гевин. Когато той влезе в спалнята, Ани вдигна очи.
— Кой е това на снимката, Гевин?
Гевин бавно пое дъх, защото усети как нещо в гърдите го стегна.
— Това е… това е моят син.
— О, ясно. Как се казва?
— Гейбриъл.
— Също като ангела?
— Да, точно така.
Ани кимна с разбиране, след това зададе въпроса, който Гевин очакваше:
— А защо го няма тук?
— Ами защото той сега е с майка си и живее много далеч оттук. В друга държава. Не съм го виждал от доста време.
— О! — Ани кимна отново. — Сигурна съм, че много му липсваш. Защото и на мен татко много ми липсва. Аз си го спомням моя татко. Роби твърди, че го помни по-добре от мен, защото аз съм била още малка, но аз наистина си го спомням добре, да знаеш. Много обичаше да ме вдигне от земята и да ме завърти около себе си. Казваше ми, че съм неговата малка принцеса.
Ани хвърли още един последен поглед към снимката, преди да я върне отново на нощното шкафче.
— Сигурна съм, че и Гейбриъл си спомня много неща за теб.
Гевин рязко си пое дъх и все пак успя да отговори:
— Аз също много се надявам да е така, Ани.
Глава 11
Семейство Скуайърс се бяха обадили, че няма да пристигнат по-рано от три следобед, затова Флора реши, че сутринта спокойно може да се поразходи. Искаше да се разсее малко, защото се чувстваше напрегната. През нощта почти не бе успяла да спи. Лежеше с отворени очи, въртеше се в леглото, взираше се в сенките по тавана. По едно време дори бе започнала да се плаши от тях.
Големият ден настъпваше. Първите официални гости на хотела трябваше да пристигнат днес. Всичко беше готово за посрещането им, всичко до най-малкия детайл. Защо тогава се чувстваше толкова притеснена? Знаеше защо. Причината бе, че тя вече възприемаше къщата като свое дело. Не се притесняваше просто дали Либи и Греъм ще останат доволни. Искаше всичко да е наред вече и заради самата себе си.
Разбира се, че всичко ще е наред, повтори си тя за кой ли път, докато свиваше надясно, за да излезе на главната улица. Трябва да е наред. Беше работила здраво и неуморно, оставила бе част от себе си в тази къща. Докато пресичаше площада в центъра Флора пое дълбоко дъх. Усети как дробовете ѝ се изпълват със свежия летен въздух. Слънцето припичаше. Птичките пееха. Всичко беше зелено, разцъфнало и толкова живо! Беше чудесен ден за едно ново начало в живота ѝ. Шмугна се в кафенето на Сал и се намести на един от високите столове пред бара. Хвърли небрежен поглед през рамо и видя, че на седма маса няма никой. Почуди се дали Гевин още не спи, възстановявайки се от вчерашната тежка вечер в изморителната компания на трите ѝ деца.