— О, Джордж, това не е ли най-сладкият и мил акцент, който някога си чувал? — проговори първа госпожа Скуайърс с осезаем, провлачен тексаски диалект.
— Хм… — Това бе всичко, което господинът благоволи да отговори. След това се огледа и продължи: — Сами ли трябва да си пренесем чантите догоре, скъпа, или ще се появи нещо като пиколо?
За огромен късмет в този момент отнякъде иззад къщата изникна Ангъс.
— Аз ще Ви пренеса куфарите, господине — каза любезно той, успявайки да грабне целия багаж наведнъж, включително и някаква малка цветна торбичка на госпожата, която закачи на десния си показалец. След това погледна бързо към Флора, за да получи потвърждение на въпроса си. — Стаята с купола, нали?
Тя кимна и му се усмихна с благодарно изражение, след което се обърна отново към гостите.
— Желаете ли да седнете и да се освежите малко след пътуването? Мога да предложа чай, топъл и студен. — Забеляза, че въпросът ѝ не предизвика каквато и да било реакция или емоция върху лицето на господина, затова реши, че трябва да прибегне към аварийния вариант. — А в случай че желаете, можете да пробвате истинско шотландско уиски, което нося тук чак от родната си страна.
В този момент вече очите на господин Скуайърс проблеснаха с изненада и одобрение.
— По принцип предпочитам „Джак Даниълс“ — започна той, пъхнал палец между колана и панталона си, — но нищо не ми пречи да пробвам и от шотландското, щом предлагате.
Доволна от първата си победа, Флора се усмихна наум и поведе гостите към рецепцията. Господин Даниел може и да прави хубаво уиски, мислеше си тя, докато изкачваше стълбите, но именно шотландците и ирландците са тези, които са го дестилирали още преди изобщо Америка да бъде открита, така че нека да си имаме уважението, моля. Тя бе събрала една наистина впечатляваща колекция от най-добрите шотландски марки, и господин Скуайърс съвсем скоро щеше да се убеди в това.
В следващия един час настроението на господина се промени коренно. Флора доволно отбеляза, че находчивостта ѝ никак не бе напразна. Като не пропускаше да похвали уискито след всяка вдигната чашка, Скуайърс ставаше все по-сговорчив. Накрая дори бе убеден, че това пътуване до Нова Англия е наистина един страхотен начин да отбележат тридесетгодишния юбилей от сватбата си. Разбирайки за кръглата годишнина, на Флора веднага ѝ хрумна нова идея. След като им предложи да се поразходят и да разгледат брега под къщата, тя извади една бутилка шампанско от шкафа и я сложи в специална купа, пълна с лед. После звънна в един от най-добрите ресторанти в градчето, за да направи за двойката резервация за вечеря — маса на терасата с изглед към пристанището. Вече бе чула от няколко места, че главният готвач там бил просто цар на всякакви морски специалитети. Освен това тя ги посъветва да посетят концерта в центъра на града, който щеше да започне малко по-късно тази вечер, и ангажира Ангъс да ги закара дотам с колата, която ползваше, откакто бе пристигнала тук. След това, разбира се, той щеше да ги изчака, за да ги върне обратно.
Малко преди предполагаемото им завръщане от центъра Флора запали няколко чаени свещи и ги нареди от двете страни на вратата им. В банята пък им остави още по един комплект кърпи и шишенце ароматна пяна за вана. Усмихна се, защото усети, че се чуди дали господин Скуайърс си сваля каубойската шапка поне когато влиза в банята да се изкъпе. След това изпрати децата в другата част на къщата, като им обеща пуканки и филмчета, само и само да бъдат кротки и да не притесняват гостите.
В края на краищата нейното внимание към детайлите и прекрасният ѝ подход дадоха желания резултат.
На следващата сутрин госпожа Скуайърс слезе в трапезарията за закуска с някакво младежко и палаво пламъче в очите. Изглеждаше повече от доволна. Закусваха дълго и спокойно, като господинът дори стана няколко пъти, за да си вземе допълнително от блок масата, която Флора бе приготвила специално за тях двамата. Веднага след като си изпиха кафето, съпругата му дойде при Флора с въпроса дали е възможно да си удължат престоя с още една нощувка и вместо две вечери да останат за три. Цялата сияеща от успеха си, Флора ѝ отвърна, че за нея ще бъде истинско удоволствие и чест да ѝ бъдат гости за още един ден.
Два дни по-късно Флора Маккалъм стоеше на верандата и махаше към таксито, което бе дошло да отведе семейство Скуайърс към летището. За нея те вече бяха просто Джордж и Норийн. След малко колата сви зад ъгъла, а Флора се върна във всекидневната и с трепет грабна книгата за впечатления и препоръки, която гостите бяха оставили отворена на масата.