Благодарим за гостоприемството. Ще помним втория си меден месец поне в близките тридесет години…
Джордж и Норийн Скуайърс, Тексас.
Веднага след като Флора влезе в къщата и затвори вратата след себе си, телефонът звънна.
— Хотел „Тар Мюр“, здравейте. Мога ли да Ви бъда полезна с нещо? — попита тя.
— Искрено се надявам да можете.
Флора се усмихна, защото веднага разпозна гласа от другия край на линията.
— Гевин!
През последните няколко дена изобщо не се бяха виждали. След опустошителното нашествие на трите ѝ деца в дома му, свързано с омари, мелби и една трапезария, която се нуждаеше от основно почистване, Флора бе започнала сериозно да се чуди дали той ще пожелае изобщо да я види отново.
— Обаждам се да проверя как си със свободното време, да речем утре сутринта.
Явно все още искаше. Усмивката ѝ стана още по-широка.
— Зависи какво имате предвид, уважаеми господине.
— Хм… Мислех да се поразходим с лодката до малкото островче, което се намира срещу пристанището. Бихме могли дори да си направим малък пикник. Предполагам, че и на децата ще им бъде интересно да се поразходят.
Предложението беше наистина изкушаващо. Без съмнение щеше да е страхотно преживяване и за децата. А и самата Флора отдавна искаше да види Гевин отново.
— В петък не очакваме никакви гости в хотела. Само ще проверя дали брат ми ще се съгласи да остане тук през деня, в случай че някой звънне за резервация или се появи директно на рецепцията. Няма как да остане без човек. Ще ти звънна съвсем скоро, става ли?
— Разбира се, ще чакам.
Петнадесет минути по-късно двамата се чуха отново. Всичко беше уредено.
Глава 12
Островът на Хатауей бе скалисто парче земя, което се издигаше над водите на Ипсуичкия залив на около седем километра от сушата.
Според специалистите той се бе появил на мястото си преди около петнайсет хиляди години, когато в резултат на постепенното разтапяне на голям глетчер се е образувал и самият живописен залив. Имаше и три по-малки островчета, подредени подобно на пътечка между големия остров и сушата. Именно поради това бяха известни като „Пътеката на Рейчъл Хатауей“. Всички те бяха необитаеми, поради което се бяха превърнали в предпочитано местенце за гнездене на различни птици, най-вече корморани и дъждосвирци.
Дори в слънчев и ясен летен ден, какъвто бе днешният, големият остров беше обгърнат от мараня и лека мъгла, което му придаваше загадъчен и леко призрачен вид. Трептенето на въздуха около него го караше да изглежда сякаш е жив и постоянно се движи лекичко ту наляво, ту надясно. Когато пък времето се развалеше, парчето земя насред залива се превръщаше в наистина страшно и злокобно място. Изобщо около него витаеше някаква странна аура и въпреки че Гевин обичаше морето, а и се справяше сравнително добре с управлението на лодката си, той предпочете да наеме някой местен, на когото да плати, за да ги откара дотам и после да ги върне обратно. Все пак тези хора влизаха всеки ден в морето и познаваха обстановката много по-добре от него.
Слязоха на северния бряг на острова. Току-що бяха акостирали до наскоро построен кей. Въпреки зловещата си слава в градския фолклор или може би точно заради нея „Островът на вещицата“, както всички го наричаха, се бе превърнал в любима дестинация за разходки на всякакви природолюбители, романтици и търсачи на силни усещания. Парчето земя в залива се бе превърнало в лобно място за много кораби и гемии, които или попадаха на острите подводни скали около него, или затъваха в плитките му пясъци. Дъното около острова бе буквално застлано с останки от всякакви плавателни съдове. Именно поради тази причина с одобрението и помощта на местната управа жителите на Ипсуич бяха изградили кей точно на мястото, където островът бе най-достъпен за акостиране. Около него водата бе най-дълбока и нямаше подводни препятствия. Официалното откриване на този малък пристан се бе състояло съвсем скоро — преди малко повече от седмица. По този начин островът бе станал много по-лесно достъпен за жителите и гостите на градчето.
Роби и Ани първи тръгнаха да слизат от лодката, въпреки че водачът им все още не я бе вързал и обезопасил. Флора, която държеше малкия Сиймъс в ръцете си, им извика да изчакат. След като всичко вече беше готово, двете деца и Гевин стъпиха на малкия кей. Той се стъписа не на шега, когато в следващия момент Флора му подаде в ръцете малкия Сиймъс от лодката. Две големи зелени детски очи се втренчиха спокойно в него, след като той го пое в прегръдката си. Палецът на малкия бе на обичайното си място — забит в устата му. Гевин му се усмихна, държейки го здраво притиснат към себе си с едната ръка, докато с другата леко и някак боязливо и непохватно прикрепяше вратлето и главата му.