— Здрасти, Гее-вин — изломоти по детски Сиймъс, без да изважда палеца от устата си.
— Здравей и ти, Сиймъс Маккалъм — отвърна му той.
Флора слезе от лодката с помощта на капитана, тъй като Гевин бе зает с малкия. В този приятен и слънчев летен ден тя бе облякла шарени къси панталонки и лека памучна блузка. Голяма сламена шапка с широка периферия пазеше очите ѝ от слънцето. Веднага след като стъпи на земята, тя протегна ръце, за да вземе Сиймъс, когато забеляза, че Гевин вече го бе качил върху раменете си. Тригодишното момченце, свикнало до момента да гледа света от нивото на скромните си деветдесет сантиметра, изведнъж се бе извисило над всички останали и изглеждаше изключително заинтригувано и доволно от този факт.
— Виж, мамо, виж! — викаше възторжено, вдигайки двете си ръчички нагоре: — Аз пипам небето!
Тази гледка накара Флора да се върне в мислите си почти осем години назад, когато Роби заемаше съвсем същата стойка и гордо изражение, но качен върху раменете на баща си Сиймъс. Споменът я накара да примигне няколко пъти, за да сподави внезапно връхлетялата я тъга, която напираше издайнически в очите ѝ.
— Да, миличък Сиймъс, наистина си много висок — съгласи се тя с него и успя да преглътне солената буца, която бе заседнала в гърлото ѝ. След това вдигна от земята двете големи пазарски чанти, които носеше със себе си. В тях бе прибрала всичко необходимо за обяда, слънцезащитен крем и мокри кърпички.
Гевин тръгна по кея със Сиймъс на раменете си и едва когато стигнаха до безопасно място на сушата, го хвана здраво с двете си ръце, повдигна го над главата си и внимателно го свали на земята. Брат му и сестра му отдавна се бяха отдалечили, гонейки се един друг.
— Роби… Ани… чакайте-е-е — провикна се жално малкият.
Докато се возеха в лодката, Гевин бе запознал Флора и децата с историята за Рейчъл Хатауей и със загадъчните обстоятелства около смъртта ѝ. Разбира се, бе разказал всичко с най-цветни краски, украсявайки разказа си с пиратски истории и черни магии. Именно заради това, след като слязоха на сушата, двете по-големи деца нямаха търпение да стигнат колкото се може по-скоро до колибата на вещицата. До кея бе сложена и голяма карта, която показваше подробно всички пътеки по острова, чиято площ бе около петдесет и пет акра. Ани и Роби държаха пикникът да е максимално близо до останките от зловещата къщичка.
Когато пристигнаха до целта си, там вече имаше и няколко други семейства с деца, явно дошли със същата цел. Те четяха информацията по табелките, които градската управа бе поставила наскоро в опитите си да превърне островчето не само в място за забавление, но и в туристическа забележителност. Там бяха написани същите неща, които Гевин вече им бе разказал, докато пътуваха насам. Като запален почитател на Хари Потър Ани бе много развълнувана и заинтересувана от всеки един дребен детайл, свързан с вещицата от Ипсуич. Цялата бе погълната от идеята да намери нещо ново, което никой досега не бе успял да открие или поне не му е обърнал нужното внимание.
— Мамо, как мислиш, дали това дърво тук е възможно да е посадено от самата Рейчъл Хатауей? Изглежда много старо. Обзалагам се, че точно на тези клони е слагала чорапогащниците си да съхнат.
— Мамо, дали Рейчъл Хатауей не си е брала къпини от същия този храст, който в момента е пред нас?
— Мамо, а дали не е правила магиите си върху тази скала отляво, как мислиш?
Мамо, мамо, мамо — вече половин час Ани буквално не я оставяше да си поеме дъх, заливайки я с порой от въпроси.
От самата колиба бяха останали четирите вече полуразрушени стени, между които навремето живеела вещицата, покрити с дебел килим от бръшлян и друга пълзяща горска растителност. На няколко метра от развалините се забелязваше импровизирано огнище от големи обли камъни, наредени в кръг, явно оставено от някоя група смелчаци, нощували тук. Между четирите стени се издигаше дърво, чийто ствол бе плътно изографисан с всякакви имена и инициали на хора, държащи да отбележат именно по този начин, че са посетили мястото. Според табелата, забита на нивото на очите на възрастен човек, именно на мястото, където бе поникнало дървото, навремето е била всекидневната на Рейчъл Хатауей.