Безценната находка се оказа някаква плоска, почерняла от времето шайба с размер на монета от половин долар. Всъщност отначало Гевин реши, че това са именно петдесет цента, изпуснати преди много време от някого, който също като тях си е правил пикник наоколо. След това обаче я разгледа по-внимателно. След като свали с нокът част от обвивката от засъхнала сол и пясък, той установи, че това наистина беше монета. Само дето никога преди това не беше виждал точно такава.
— Американски паунд ли е? — Не спираше да любопитства Ани, надничайки през рамото му, докато той продължаваше да изследва находката, коленичил на пясъка.
— Американската парична единица не е паунд, а долар, глупчо! — обади се с нескрита насмешка към по-малката си сестра Роби.
— Само дето това тук не е и долар — поясни Гевин, докато продължаваше упорито да търка монетата с нокът. — Струва ми се, че е нещо доста по-старо. Ани, може и да греша, но моето скромно мнение е, че това е някаква доста стара испанска монета.
Очите на Ани в миг се разшириха от удивление и изненада.
— Испанска? Сто процента е от някой пиратски кораб!
Гевин кимна с глава и продължи съвсем сериозно:
— Изобщо няма да се учудя, ако се окаже точно така. Тук наблизо, в едно съседно градче, има музей, който е пълен с подобни находки. И наистина повечето от тях са се оказали тук именно защото край бреговете е претърпял корабокрушение не един пиратски кораб. А и нали се сещаш за това, което ти разказах сутринта. Според някои версии, именно пират, който се влюбил в Рейчъл Хатауей, я спасил от заточението ѝ на острова.
Лицето на Ани сияеше.
— Чуваш ли мамо? Пирати! Истински пирати, като Черната брада! Може дори да е бил самият той! Тук някъде сигурно има заровено съкровище! Сигурно има още много монети. Хайде, Роби, какво чакаш! Да потърсим още!
Развълнуваните ѝ крясъци в крайна сметка успяха да събудят Сиймъс, който усети, че се случва нещо интересно, и не искаше да пропусне и миг повече. Той бързо скочи от одеялото и се запъти към брат си и сестра си с леко непохватна, но забързана походка, сякаш бе някоя от онези кукли, които се навиваха с ключе отзад, за да ходят. През следващите два часа трите деца почти не вдигнаха очи от пясъка. Ровеха се в него, оглеждайки съсредоточено всяко камъче и мидена черупка, които им попаднеха. Прекарваха внимателно пясъка през пръстите си, за да не изпуснат нещо. Копаеха неуморно все по-надълбоко с лопатките си в търсене на още съкровища. За съжаление, всичко, което успяха да намерят, бе отпраната гумена подметка от нечия маратонка, безброй капачки от бутилки, както и всякакви малки клонки и пръчки, достатъчни за построяването на цяла малка крепост на плажа. Сиймъс се бе заел именно с това, след като явно му бе омръзнало да рови в пясъка.
Докато наблюдаваше Флора, която се бе присъединила към децата и се ровеше до лакти в пясъка, Гевин се замисляше все по-сериозно, че този остров със сигурност наистина беше омагьосан. Как иначе можеше да си обясни факта, че от минута на минута днес се влюбваше във Флора все по-силно… Искрящите ѝ зелени очи, огненочервената коса — тя беше като истинско вълшебно видение, тя сякаш наистина беше фея от някакъв друг, приказен свят. Когато обаче децата ѝ бяха наоколо, тя ставаше различна. Ето и сега — заровена до колене и лакти в пясъка, заобиколена от трите си любими същества — дори и отдалеч се забелязваше майчината доброта и обич, които излъчваше лицето ѝ. Сякаш около себе си имаше някаква аура, чието сияние я правеше още по-мила, още по-вълшебна. Гевин се чувстваше толкова привлечен, толкова завладян от това омайно сияние, че изобщо не усети как краката му го понесоха към нея. Точно се беше протегнала, за да вземе една мидена черупка, когато той се оказа срещу нея, коленичил на пясъка. Хвана нежно лицето ѝ между двете си длани, приближи се към нея и докосна с устните си нейните. Започна да я целува — толкова нежно, толкова истински…
— Не!
Гевин се обърна стреснат и срещна очите на Роби, които се впиваха в него, размътени от ярост и гняв.
— Роби… — Флора се опита да го успокои с мекия си глас.
— Той те целуна! — отвърна с нападателен тон момчето. — Не може да те целува! На татко няма да му хареса!
— Роби — повтори Флора, — ела при мен, моля те.
Но синът ѝ само поклати енергично глава, сякаш се опитваше да прогони оттам кошмарната гледка, на която току-що бе станал свидетел. Беше видял майка си в прегръдките на мъж, когото почти не познаваше. На чужд мъж.
— Не — каза кратко той и се обърна. — Не!
Роби тръгна бързо нагоре по хълма, а Флора напразно викаше след него, молейки го да се върне обратно.