— Значи искаш Гевин да замести татко?
— Не, не, не… — прошепна Флора, заровила глава в косата на сина си. Гласът ѝ се разтрепери при този въпрос. — Никой никога няма да успее да замести татко ти в сърцето ми. Но това не значи, че не мога да потърся нещо различно, някого, който да ми помогне да не се чувствам толкова самотна. Мъж, на чието силно рамо да мога да се опра, когато имам нужда. Така както винаги можех да се опра на баща ти. Помниш ли колко ми беше мъчно, когато дядо ти почина? Да, но тогава поне знаех, че имам татко ви до себе си, знаех, че той ще ми помага и ще е до мен в тежки моменти като онзи. Но когато скоро след това и той си отиде… Вече нямах на кого да се опра, въпреки че чичо ти Ангъс правеше всичко по силите си да е до мен. Много съм му благодарна за това. Е, същото, което ти разказах за мен, се отнася и за вас. За теб, за Ани, за Сиймъс. Никой не може да замести татко ви, но замисли се кое е по-добре? Да си нямаш татко и вечно да се взираш в бледата сянка на това, което той е бил? Да живееш в спомените си? Или може би евентуално да имаш някой друг, някой, който да се опита да ти помогне. Някой, който поне малко да намали мъката ти. Някой, който да ти помогне, да облекчи страданието ти.
Флора гледаше Роби в очите, докато му говореше.
— Предполагам, че вторият вариант е по-добър. Да си имаш някого — промълви той и наведе глава.
Тя го хвана за брадичката и леко я повдигна, за да го погледне отново в очите.
— Роби, да си имаме някой друг в никакъв случай не означава, че сме забравили татко. Не си ли се замислял, че след като вече той не е с нас… Какво ли щеше да ни посъветва, ако гледаше отгоре. Да стоим сами или да си потърсим някого?
Роби затвори очи, но това не успя да спре сълзите, които се процедиха между миглите му. Флора разбираше много добре конфликта в неговата все още млада и чувствителна душа. Сърцето му бе привързано само към един татко — онзи, който вече го нямаше. Трудно му беше да приеме факта, че може да има друг. Тя прегърна сина си и го притисна силно към себе си. Усещаше как целият се тресе от силните емоции. Тя самата също едва прикриваше собственото си вълнение.
Слънцето бе започнало да клони към залез, когато Флора, Гевин и трите деца се качиха обратно на малката лодка и потеглиха към сушата.
Въпреки неприятностите накрая бяха прекарали един прекрасен ден. След като Флора бе поговорила с Роби насаме, у него поне се забелязваше някакво разбиране и желание да даде шанс на новата ситуация. Той не се извини на Гевин за държанието си, но Флора не бе и искала такова нещо от него. Не можеше да го кара да прави това — тя много добре осъзнаваше, че големият ѝ син винаги се бе чувствал като защитник на семейството след кончината на баща си. Нямаше право да го вини за реакцията му. Все пак малко след като двамата се върнаха на плажа, Роби сам отиде при Гевин и започва да му помага с довършването на пясъчния замък, който той бе започнал заедно с Ани и Сиймъс. Дори се засмя, когато Гевин се направи на тежко ранен, след като малките го бяха обстреляли с канонада от мидени черупки.
Когато лодката акостира на градското пристанище, Гевин слезе пръв и подаде ръка на Флора, за да ѝ помогне. След това всички тръгнаха по стълбите покрай крайбрежната алея. След малко започваше поредният летен вечерен концерт на поляната в центъра — смятаха да се отбият. Някои хора вече се бяха настанили там, седнали върху разпънати на тревата одеяла, кърпи и шезлонги. Наоколо вече бяха запалени специални декоративни факли — от една страна, за да осветяват пространството около сцената, от друга — да държат надалеч досадните насекоми и най-вече многобройните прилепи. От отворената врата на кафенето на Сал се чуваше непрестанното бръмчене на кафе машината.
Намериха си място близо до сцената и разпънаха там одеялото, което носеха със себе си. Наблизо група деца играеха нещо като импровизиран бейзбол. Ани и Роби се запътиха натам да гледат, а по средата беше Сиймъс, хванат за ръка с брат си и сестра си. Обърнаха се назад да видят още веднъж къде е майка им. Тя им помаха и ги предупреди да не се отдалечават много.
Малко по-късно към микрофона на сцената се приближи млад мъж.