— Здравейте, приятели. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но нашият вокалист няма да може да пее тази вечер.
Тълпата отпред въздъхна разочаровано.
— Въпреки това, ако желаете, ние нямаме нищо против да посвирим за вас тази вечер, дори и без него.
Публиката веднага отговори с одобрителни възгласи, последвани от ръкопляскалия.
— Ако знаете нашите песни, чувствайте се свободни да пеете заедно с нашата музика — продължи младежът. След това седна на един стол, взе китарата си и започна да я настройва. До него се появи друг мъж с флейта в ръцете си.
Не след дълго двамата засвириха някакво парче, чиято нежна мелодия бе напълно в унисон с прекрасната лятна вечер. Музиката се носеше от високоговорителите, без да е прекалено шумна. Флора затвори очи, отпусна се и се потопи в морето от звуци около себе си. Изобщо не усети как опря главата си на рамото на Гевин.
Той обаче усети.
Загледа се в лицето ѝ. Бе затворила очи и изглеждаше истински щастлива. Колкото повече я гледаше, толкова повече усещаше как тя сякаш го хипнотизира. Меките форми на лицето ѝ, къдриците, небрежно разпилени по бузите. Имаше чувството, че никога не беше виждал нещо толкова прекрасно.
След малко момчето с китарата се приближи отново към микрофона. През това време партньорът му смени флейтата с цигулка.
— Тази последна песен със сигурност няма да ви е много позната. Чухме я за пръв път, когато бяхме в Ирландия преди няколко години. Музиката наистина е очарователна, но не по-малко запленяващ е нейният текст. Той разказва историята на една жена, която всяка вечер гледа морето, очаквайки завръщането на отдавна изгубената си любов. — Много бих искал да можете да го чуете, но както ви казах, нашият солист не може да пее тази вечер. Песента се казва „Моята единствена любов“.
— Мамо, мамо, тази песен я знаеш! — Възторжените викове на Ани изтръгнаха Флора от приятната меланхолия, в която бе изпаднала. Хората наоколо също я чуха.
— Ш-ш-ш-т, Ани! Пречиш на хората.
— Но, мамо, ти можеш да я изпееш с тях!
Мъжът на сцената дочу, че някой от публиката знае песента. Съвсем скоро разбра за кого точно става дума. Той погледна към Флора и ѝ се усмихна подканящо.
— Разбрах, че имаме човек от публиката, който явно знае текста на песента. Дали дамата ще бъде така любезна да се качи при нас и да ни помогне? Нека я изпеем за всички чудесни хора, които са се събрали тук.
Флора се опита да откаже, поклащайки глава, но хората около нея започнаха да я окуражават. След като думите не помогнаха, те започнаха дружно да пляскат с ръце в такт. Само след няколко секунди цялата публика пляскаше, подканяйки я да се качи на сцената. Привлечена от суматохата, Джули застана пред вратата на кафенето. След като разбра каква е работата, тя започна енергично да ръкомаха към Флора, подкрепяйки желанието на хората около нея. Наблизо беше и Джен от студиото за красота, която също започна да я окуражава. Гевин я погледна.
— Така като гледам, май нямаш много голям избор.
— Гевин, моля те, това не е същото, като да си пея вкъщи! Никога не съм го правила пред непознати, при това толкова много!
— Е, кое му е различното? Това е просто една обикновена публика, която очаква да те чуе. Просто малко повече хора на едно място. Флора, ти имаш прекрасен глас. Мисля, че е престъпление да го криеш.
Тя го погледна, размисли за секунда, след което се изправи и с решителна крачка тръгна към сцената. Спря се само за да каже на Ани и Роби да наглеждат Сиймъс и да я чакат всички на одеялото при Гевин. След това изкачи стъпалата към сцената.
Публиката я приветства с подобаващи аплодисменти. Момчето с китарата се приближи към нея и я хвана за рамото.
— Надявам се да не сме Ви притеснили. Не бихме желали да Ви караме насила, ако сама не искате.
— Не, няма проблем. Ще се опитам да се представя по най-добрия начин — отвърна тя.
Момчето ѝ подаде ръката си.
— Казвам се Майкъл. А това е Джино, моят партньор.
— Аз съм Флора.
— Страхотно, Флора. Добре, ако сте готова, нека започваме.
И той подаде тон, за да я ориентира.
— Всичко е наред. — Кимна тя одобрително.
След това застана зад микрофона, където трябваше да е солистът на групата, и погледна към насъбралата се публика. Почти цял живот бе пяла пред хората от родното си място, но онова беше различно. Тя ги имаше почти като членове на семейството си, никога не се бе притеснявала от тях. В много отношения те наистина бяха нейното семейство, особено след смъртта на баща ѝ и на Сиймъс. Никога не се бе тревожела пред тях дали е хванала верния тон, просто се отпускаше и пееше. Сега обаче тя бе застанала пред море от непознати хора, от най-различни лица, които дори не различаваше добре. Почувства се нервна, усещаше как притеснението се опитва да я стисне за гърлото. Тогава обаче очите ѝ срещнаха тези на Гевин. Усмивката му някак я успокои.