Докато Майкъл и Джино започваха с първите акорди, Флора затвори очи, опитвайки се да се концентрира. Представяше си, че никой не я гледа. Припомни си историята, която разказваше тази прекрасна песен. Ставаше въпрос за обречена и безнадеждна любов между млад мъж и девойка. Усети как музиката я поглъща и сякаш я повдига във въздуха, носейки я към родната Шотландия. Съвсем неусетно първите думи излязоха от устата ѝ.
— Моя единствена любов…
Нататък тя просто започна да разказва историята.
Седнал сред публиката, Гевин я наблюдаваше, без да сваля поглед. Беше удивен от завладяващото ѝ присъствие. Огледа се и видя как всички бяха затаили дъх, слушайки вълнуващата ѝ приказка. Гласът ѝ се носеше над притихналата поляна, пеейки историята за изгубената любов на двама млади. Тембърът ѝ беше толкова мек и топъл, че Гевин се почувства, сякаш тя го прегръща с гласа си. Трябва да намеря начин да я убедя да я запиша в студио, мина му през главата. В този момент му дойде блестяща идея. Той бързо извади мобилния телефон от джоба си и започна трескаво да преглежда списъка на клавишите за бързо набиране, докато намери този, който му трябваше.
Алек отговори на третото позвъняване.
— Здрасти Гевин, какво става? Да няма някакъв проблем с къщата?
— Не. Просто млъкни и слушай!
И той вдигна апарата над главата си, така че гласът на Флора да се чува колкото може по-ясно. Когато след известно време отново го приближи до ухото си, Алек каза само:
— Обади се веднага на Фил!
— Това и ще направя!
Гевин прекъсна разговора и отново се зарови в указателя. Намери номера и го набра веднага.
— Здрасти, Фил, Гевин се обажда.
— Здрасти… Кой Гевин?
— Виж, знам… Трябваше да отговарям на обажданията ти, но… Нека поговорим за това някой друг път. Моля те сега само да чуеш нещо.
И той отново вдигна телефона, но този път го държа чак докато Флора стигна до самия край на песента и тълпата избухна в аплодисменти.
— Заинтригуван ли си? — попита Гевин, след като отново бе доближил слушалката до ухото си.
— Коя е тя? — Фил звучеше като човек, който току-що бе намерил нещо наистина необикновено… и го искаше.
— Една жена, която открих съвсем наскоро. Една жена, заради която започнах да композирам отново. В момента правя песен за нея. И имам една идея. Говорих вече с Алек, с мен е.
— Имаш и моята подкрепа.
— Добре. Сега ни остава единствено да убедим и нея. Ако щеш ми вярвай, но тя изобщо не е убедена в таланта си. Кога можеш да наминеш към Бостън?
— Утре ще се кача на влака.
— Страхотно! Сега да приключваме, за да се опитам да поговоря с нея още тази вечер. Ще ти звънна по-късно.
Гевин приключи разговора точно когато Флора вече беше на два метра от него. Усмихна му се — само на него, въпреки че около тях имаше много хора, които искрено я аплодираха и я поздравяваха за прекрасното изпълнение.
— Беше невероятно! — промълви той. — Ти беше невероятна!
Въпреки че бе тъмно и нямаше как да го види, Гевин бе убеден, че точно в този момент тя се е изчервила.
— Не звучах ли прекалено… равно?
— Какви ги говориш? Беше просто…
Преди Гевин да довърши изречението си и да започне да ѝ обяснява какво е намислил, Ани и Роби дотичаха задъхани отнякъде, следвани от цяла сюрия други дечица.
— Мамо! Ти беше страхотна!
Флора се усмихна на дъщеря си.
— Благодаря, ти, мила моя. Виждам, че имаш много нови приятели. Но къде се губиш досега, нали се разбрахме да седиш при Гевин. Става късно, а и доста захладня. Мисля, че трябва да се ориентираме към прибиране, а и… — Тя огледа дечицата около себе си. — Ани! Къде е Сиймъс?
— Беше с Роби.
Той обаче поклати глава.
— Не, не беше. Ани трябваше да го доведе при Гевин, но беше заета да се хвали на всички.
— Не, не е вярно!
— Вярно е! Въртеше се като откачена наоколо, докато мама пееше!
— Мамо, той лъже! Той трябваше…
— Стига! — извика Флора и двете деца млъкнаха. — И двамата мислете бързо! Къде видяхте Сиймъс за последен път?
Лицата им пребледняха. Не казваха нищо, сякаш си бяха глътнали езиците.
— Добре, добре… — засуети се Флора, опитвайки се да разсъждава логично. — Сядайте и двамата тук на одеялото и да не сте мръднали, докато не се върна! Отивам да го търся!
Гевин имаше и друга идея.
— Флора, не е ли най-разумно да уведомим веднага полицията?