— Полицията? — Тя поклати глава. — Не, нека не прибързваме. Почти съм сигурна, че е някъде наоколо.
Тя се обърна и започна да вика малкото си дете по име. Не получи обаче никакъв отговор. Хората наоколо сгъваха одеялата и шезлонгите си, всички се разотиваха. Чуваше се шум от работещи двигатели на автомобили, фаровете им проблясваха в тъмното.
— Флора, не сме в някое малко шотландско селце, където всички се познават! Ти си в чужда държава! Държава, в която ежедневно изчезват малки деца, без после някой да може да им хване дирите!
— Гевин, ако целта ти е да ме паникьосаш, справяш се прекрасно! А сега, моля те, престани! Сигурна съм, че е никъде наоколо. Ще го намеря сама!
И тя тръгна да се отдалечава, но Гевин я сграбчи за ръката.
— Чуй ме! Синът ми бе отвлечен от собствената си майка! Вече повече от две години не мога да го намеря. Какво остава, ако някой непознат реши да направи такова нещо? Ти какво си мислиш? Че познаваш всички тук?
Флора го погледна в очите. Усещаше, че сърцето ѝ се бе качило в гърлото и сякаш щеше всеки момент да изскочи. Едвам дишаше.
О, милостиви боже!
— Мамо! — Ани дотича, цялата зачервена, и се спря пред тях. — Всичко е наред, мамо! Роби го намери!
Флора и Гевин се обърнаха едновременно, за да видят Роби, който се приближаваше към тях, здраво стиснал Сиймъс за ръката.
— Беше се заиграл с някакво куче — осведоми ги Роби.
Флора прегърна големия си син и го целуна по главата.
— Благодаря ти, Роби. Ти си истински герой. Моят герой!
Той засия целият, горд от похвалата, докато Флора вдигна Сиймъс от земята и започна да го гушка, щипейки го закачливо по малкото носле.
— Това не беше много добра постъпка, Сиймъс Маккалъм. Знаеш ли как изплаши мама и Гевин?
Флора погледна към Гевин, който не беше помръднал от мястото си, а погледът му все още беше като на ударен от гръм.
— Извинявай, мамо — отговори Сиймъс и зарови личицето си в шията ѝ. — Исках само да видя кучето. То ме близна по ръката.
Гевин продължаваше да гледа, без да каже дума. Сякаш току-що бе зърнал призрак.
— Всичко е наред, Гевин. Нали го намерихме, нищо му няма. Всичко е добре, когато свършва добре — опита се да го успокои Флора.
Той обаче поклати мрачно глава.
— Знаеш ли… Бях започнал да си мисля, че ще успея, ще мога… Но вече не съм толкова сигурен.
— Ще можеш кое?
— Това. С теб. И с децата. Но в минутите, докато Сиймъс го нямаше, онова чувство ме сграбчи за гърлото. Тази абсолютна безпомощност… Същото като с Гейбриъл… Всичко това явно само потвърждава едно нещо, което отдавна си мисля…
— Кое нещо, Гевин?
— Че просто не мога да допусна да преживея този кошмар отново. Детето до мен отново да изчезне. Не, не мога да го преживея отново, просто не мога…
— Гевин…
Той се наведе, взе одеялото, сгъна го бързо и го сложи в чантата.
— Хайде! Ще ви изпратя с децата догоре.
— Но…
Флора стоеше с малкия Сиймъс в ръцете си и Ани и Роби от двете си страни, гледайки безпомощно Гевин, който се отдалечаваше бавно, без да се обръща назад.
Глава 13
Флора прегърна силно брат си. Двамата бяха на алеята пред къщата.
— Сигурна ли си, че ще можеш сама да се оправиш с всичко? — попита я той отново може би за десети път.
— Да, недей да се тревожиш — отвърна му тя с най-спокойната си усмивка. — Не се притеснявай. Холи, сестрата на Джен, започва работа още днес. Ще е тук цели пет дни в седмицата. Джими О’Конъл и синовете му също ще са тук почти всеки ден — нали ще се занимават с реконструкцията на къщичката долу. Няма да оставам сама. А и все пак недей да забравяш, че отдавна съм голямо момиче — навърших цели тридесет и две години. Прелетях сама океана. За малко да ме арестуват. Родила съм три деца. Все си мисля, че мога да се справя сама и с поддръжката на една обикновена къща за гости.
Ангъс я погледна с леко съмнение.
— Мога да остана още една седмица, само кажи и оставам. Поне докато Холи посвикне малко.
— Ангъс, ти също си имаш своя работа. Все пак отговаряш за безопасността и сигурността на няколкостотин души. Пък и съм сигурна, че все има някоя девойка там, която ти усилено криеш и на която отдавна си започнал да липсваш. Всички имаме нужда от физически удоволствия, нали сам си ми го казвал. Едва ли ще можеш да ѝ излизаш още дълго с оправданието, че си дошъл тук да ми помагаш. — И тя му намигна дяволито.
— О, а ти пък откъде знаеш дали е само една? — отвърна ѝ той шеговито.
— Ангъс Маклейт! — Флора го плесна по ръката. — Ти си един непоправим мръсник!
След това му се усмихна, прегърна го още веднъж и го целуна по бузата. Щеше да ѝ липсва много. На децата също. Всеки от тях бе свикнал да разчита на него общо взето по всяко време и за всичко. И точно в това беше проблемът. Прекалено много бяха започнали да разчитат на него. А това винаги водеше със себе си опасността в един момент да не могат да разчитат достатъчно на самите себе си. Флора осъзнаваше, че за нея отново е настъпило времето да бъде порасналото момиче, а не малката сестричка на батко. Време беше да стъпи на краката си и отново да се грижи сама за себе си и за децата. Брат ѝ не можеше да стои вечно тук.