— А сега мисля, че е крайно време да тръгваш. Страх ме е да не си изпуснеш полета.
— Ще поздравиш Гевин специално от мен, нали? Ако не, кажи ми, за да спра с таксито пред къщата му на път към летището и да му предам поздрави сам. — Ангъс се усмихна.
— Аз ще му ги предам — каза тя. — Ако го видя.
Флора не беше виждала Гевин от онази вечер, в която пя на сцената. След това Сиймъс се загуби, а след като бе намерен, сякаш всичко с Гевин изведнъж се преобърна с главата надолу. Споменът за острите му думи още я натъжаваше. Бе ѝ казал в прав текст, че не може, че не иска да се занимава повече с нея и с децата ѝ. Докато ги изпращаше към къщи, не бе отронил и дума повече. Само преди Флора да отвори вратата на колата му, за да слезе, той каза едно сухо „Довиждане“. Прозвуча така, сякаш няма да се видят скоро. Сякаш изобщо няма да се видят повече.
Оттогава до днешния ден всяка сутрин маса номер седем в кафенето на Сал си стоеше празна.
Не звънеше по телефона.
Нямаше вече и красиви букети, изпратени по куриер.
По всичко личеше, че Гевин бе взел своето решение.
Флора тръсна леко глава, сякаш опитвайки се да прогони тъжните мисли.
— Дай му малко време, сестричке — обади се Ангъс, сякаш бе прочел мислите ѝ. — Постави се на негово място, историята със сина му и прочее. Да не мислиш, че му е лесно?
— Сигурна съм, че не му е. Особено когато около себе си има не един, а цели три дребосъка, които непрекъснато му напомнят за неговия. Истината е, че нещата между нас явно са били обречени още от самото начало. Всеки от нас крие прекалено много призраци в миналото си. А така не е лесно да се гради нормално съвместно бъдеще.
— Гевин е свестен човек, Флора. Да, има някои проблеми, които трябва да разреши. Но аз на твое място не бих се отказал от него толкова бързо.
Шофьорът на таксито завъртя ключа и запали двигателя на колата. Явно по този начин намекваше, че търпението му се изчерпва. Ангъс се наведе и нежно целуна сестра си по челото.
— Значи ще се видим в края на месеца, като се върнеш за кръщенето на бебето?
— Да. Всички ще дойдем.
— Добре. И ако имаш нужда от каквото и да било, просто ми се обади. — Ангъс я погледна в очите и натърти: — От каквото и да било!
След това се настани в таксито и затвори вратата. Флора остана на алеята. Гледаше след него, докато колата сви зад ъгъла. След това вдигна очи към слънцето, което вече напичаше точно над главата ѝ, пое дълбоко въздух, обърна се и бавно закрачи към верандата.
Сега вече всичко отново зависеше само от нея.
Последните гости бяха пристигнали вчера и щяха да останат до края на седмицата. Бяха четиричленно семейство от Охайо с фамилия Уилсън — двойка на средна възраст, но по-скоро все още млади с две момчета на шест и осем години — Джейк и Зак. Откакто бяха пристигнали, децата ѝ бяха станали неразделни с момчетата на семейство Уилсън. Флора ги бе настанила във фамилната къщичка, където още веднага след пристигането им донесе за децата цяла купчина с най-различни кофички, лопатки и формички за пясък.
Освен семейство Уилсън имаше още една млада двойка от Вирджиния, както и две дами на средна възраст от Орегон, всяка от които си бе взела отделна стая. Приятелството им датираше още от гимназията и сега бяха решили да си направят пътешествие по източния бряг, тръгвайки от Вашингтон и стигайки чак до щата Мейн. Флора им бе дала две съседни стаи — планинската и сенчестата.
Всичко вървеше добре, гости не липсваха, а това я караше да се чувства доволна. Задачите покрай работата и децата ѝ заемаха буквално цялото време — от рано сутринта, та чак до късно вечер. В края на деня тя вече бе толкова уморена, че заспиваше още щом помиришеше възглавницата. Това всъщност не беше толкова зле, защото в противен случай със сигурност щеше дълго да се върти в леглото, мислейки си за Гевин Матсън.
— Мамо?
Ани вече я чакаше в кухнята и дори си беше сложила престилката. Когато я видя там, Флора си спомни, че от няколко дена ѝ обещаваше да затворят малко буркани със сладко. Ани много обичаше да помага в кухнята и дори се опитваше да се оправя сама, но проблемът бе, че винаги оставяше след себе си невероятна бъркотия и лепнещ под. Флора видя изпълненото ѝ с очакване изражение и се усмихна.