— Как е моята малка кукличка днес? Готова ли си да ми помогнеш да направим малко конфитюр?
Няколко часа по-късно бяха затворени над двайсет буркана с конфитюр от ягоди, сливи и праскови, а междувременно във фурната имаше готова тава с пресни кифлички. Кухнята обаче изглеждаше така, сякаш през нея е минала цяла гвардия. Навсякъде по плотовете имаше поръсено брашно, по косата на Ани имаше остатъци от прасковено сладко, а мивката бе претрупана с всякакви възможни купички, лъжици и бурканчета. Затова пък в цялата къща се носеше невероятен аромат на сладко и печени кифлички.
— Почакай, Фиона Маккалъм! — каза строго Флора, когато забеляза, че дъщеря ѝ се опитва тихичко да се измъкне. — Част от работата в кухнята, колкото и да не ти е приятно, е почистването и подреждането ѝ.
Ани направи отегчена и отчаяна физиономия, а Флора се опита да я утеши:
— Хайде, ще видиш, че няма да отнеме много време, нали и двете ще действаме? Като за начало защо не започнеш да пренасяш внимателно бурканчетата в мазето, а аз ще се захвана с мръсните съдове?
Ръцете на Флора бяха потънали до лактите в мивката, когато Ани се появи, бавно изкачвайки стълбите.
— Доста се забави, моето момиче.
Когато погледна към нея, Флора видя, че дъщеря ѝ се бе зачела в едно изключително прашно нещо, което по всичко изглеждаше, че трябва да е книга.
— Какво е това, Ани?
— Книга, мамо.
— Виждам, че е книга. Откъде я взе?
— Намерих я долу, в мазето. Беше най-отзад, в ъгъла на един от рафтовете.
— Каква е тази книга? — Флора взе една чиста кърпа и си избърса ръцете.
— Не знам. Нищо не мога да разчета. Изглежда доста забавно.
— Ела, миличка, дай и на мама да погледне!
Флора взе книгата от Ани и се взря в прашасалите страници. Бяха изписани на ръка с почти нечетлив почерк. На места мастилото бе размазано.
— Прилича ми на нещо като дневник, но не виждам никакви дати — отбеляза Флора и седна на един стол.
Ани се повдигна на пръсти и погледна през рамото ѝ.
— На кой е бил този дневник, мамо?
Флора се опитваше да разбере странния почерк. Мастилото бе твърде бледо.
— Не знам. Никъде не пише.
Единственото, което можеше да се твърди със сигурност, бе, че дневникът беше много стар. Страниците бяха рязани на ръка и после грубо съшити, мастилото на места почти беше изчезнало, а езикът, използван от неизвестния автор, бе архаичен. След като успя да прехвърли няколко страници, тя разбра още едно нещо — авторът на дневника със сигурност бе жена. Начинът на изразяване, темите — всичко я издаваше. Описани бяха събития от ежедневието, за които само жена би писала по този начин — записки за цветята и билките, които явно бе отглеждала в градината си, някои рецепти и куп други дреболии. На Флора ѝ направи впечатление, че някои от съставките в рецептите ѝ бяха напълно непознати.
Освен това авторката често споменаваше някой, означен единствено с инициалите Х.Х. Явно беше мъж и определено присъстваше в живота ѝ по някакъв начин, но по-скоро нито ѝ беше съпруг, нито изглеждаше да са били в някакви по-близки и интимни отношения. Флора предположи, че това най-вероятно са записките на някаква бивша прислужница в къщата. Срещу нейната теза беше единствено фактът, че неизвестната жена определено е била доста грамотна и образована за времето си. Зачуди се дали Бети Петуит не би могла да ѝ помогне с нещо. Кой друг, ако не тя? Хвана телефона и бързо набра номера ѝ.
След като разбра новината, Бети „Уотсън“ Петуит бе изключително нетърпелива да види дневника. А когато разбра и за намерената от Ани странна монета, тя направо предложи да се отбие при Флора в удобно за нея време, вместо да я разкарва до центъра.
Веднага след като Флора приключи разговора, на вратата се появи Холи — сестрата на Джен. Тя беше млада, двадесет и две годишна жена, която в момента завършваше бакалавърска степен по бизнес администрация в Бостънския университет. Доскоро бе планирала да прекара лятото си както всяка друга своя ваканция в последните няколко години — помагайки в салона на сестра си. От есента смяташе да се заеме с търсене на по-сериозна работа. Когато обаче Флора сподели неотдавна на Джен, че ще ѝ се наложи да потърси някоя жена, която да ѝ помага в къщата, тя веднага ѝ препоръча по-малката си сестра. Флора вече я бе виждала няколко пъти и дори я имаше предвид като вариант, в случай че се наложеше някой да наглежда децата за по няколко часа. След предложението на Джен Флора веднага съобрази, че взимайки Холи да ѝ помага с къщата, можеше да я използва и за децата. С един куршум два заека — защо пък не? Освен това още след първата им среща Флора бе наясно, че младата жена ще се справя перфектно с работата — трябваше да се занимава най-вече с резервациите, рекламата и от време на време да помага с почистването на стаите. Нисичката брюнетка слушаше внимателно и схващаше изключително бързо. Момичето беше и доста напред с компютрите — предложи ѝ да поддържа сайта на хотела, да качи там снимки и описания както на общите части, така и на всяка една от стаите. Щеше да направи и подробен раздел за забележителностите и възможностите за разходки в околността.