Докато двете си говореха именно по тези въпроси, се появи и Бети Петуит. Тя обеща да съдейства с каквото може що се отнася до историята не само на „Тар Мюр“, но и на градчето. Децата веднага харесаха Холи. Особено Роби — на Флора ѝ направи голямо впечатление, че появявайки се при тях, той грижливо бе сресал иначе вечно рошавата си коса, опитваше се да говори с по-плътен и мъжествен глас, изобщо личеше си съвсем ясно, че се опитва да впечатли сестрата на Джен.
Когато Флора донесе на верандата чайника и подноса с кифлички, които двете с Ани бяха приготвили сутринта, Бети вече бе забила нос в дневника.
— Това наистина е интересно четиво. Даже много интересно. Казваш, дъщеря ти го намерила в мазето, така ли?
— Да. — Флора сипа по чаша чай и ги поднесе на Бети и на Холи. След това сложи по резенче лимон на ръба на всяка от чашите.
— Много интересно, направо страхотно — повтори Бети, докато внимателно прелистваше страниците. — Виждала съм доста други такива стари дневници. Ако съдим по езика, който е използван, мога почти със сигурност да твърдя, че това нещо тук е от осемнадесети век. Е, разбира се, нямаше да е зле, ако имаше дати. Склонна съм да се съглася с твоето предположение, че най-вероятно жената е била прислужница тук.
— А господин Х.? Какво мислиш за него? — попита Флора.
— Естествено, първото и най-логично нещо, което ми идва на ума, е да го свържа с фамилията Хътчинсън. Ако това наистина е писано през осемнадесети век, и по-конкретно в неговото начало, аз лично се насочвам към Хайръм. Хайръм Хътчинсън.
— О, да, точно така! — възкликна Флора. — Ти ми спомена за него и миналия път. Онзи, старият ерген, нали?
— Точно така и това е още една причина да смятаме, че дневникът е именно на домашната му прислужница. След първата ни среща аз направих едно малко собствено разследване. Оказа се, че нашият приятел Хайръм е бил нещо като… да го кажем местния аптекар, въпреки че не успях да намеря никакви сериозни доказателства да е имал медицинско образование. Но явно се е занимавал с някакъв вид лекарства.
— Билките? — предположи Флора.
— И аз клоня натам.
— Очевидно е, че жената, която е водила този дневник, е имала сериозни познания по билкарство — обобщи Флора.
— Знаеш ли, Флора, ако нямаш нищо против, с удоволствие бих взела този дневник с мен за известно време. Ще се разровя в архивите и бих могла да засека времето с по-голяма точност, сравнявайки описаните събития с други източници. Почти съм сигурна, че ще успеем да определим ако не точни години, то поне десетилетието, в което е бил воден.
— Разбира се, взимай го — отвърна Флора. — А сега да видим какво можеш да кажеш за съкровището, което Ани намери.
Бети остави настрана дневника и взе монетата.
— Според описанието, което ми даде, направих проверка на няколко места. Включително звъннах и на една близка приятелка, която се занимава професионално с нумизматика. Предположението на господин Матсън, за което ти ми спомена, явно е правдоподобно. Почти сигурно става въпрос за испанска монета. Интересното е, че тя най-вероятно ще се окаже първият по рода си артефакт от точно този тип, въпреки че през последните десетилетия в залива е имало и други находки. Точно в района на острова обаче досега не е откривано нищо подобно. Предполагам, че тук може да е помогнала и силната буря, която вилня в района преди около две седмици. Като нищо може да е изровила съкровището на Ани от някое друго местенце, където е лежало с десетилетия, че и повече и да го е изхвърлила на брега на нашия остров. Няма как господин Матсън да не ти е разказал за приказките сред местните, че островът на Хатауей навремето е бил пиратско свърталище. Но монетата може да налее вода и в мелницата на тези, които защитават теорията, че Рейчъл Хатауей е спасена от заточението си на острова именно от пират. Едно нещо знам със сигурност — твоята Ани определено е наблюдателно дете.
— О, да, винаги е била такава. Когато не мога да намеря нещо или някой от братята ѝ забута нещо някъде, винаги се обръщам за помощ към нея. Странна работа…