— О, не бих нарекла това нещо странно. Приеми го просто като дар.
След като Бети Петуит си тръгна, отнасяйки дневника със себе си, Флора седна зад компютъра заедно с Холи, за да я въведе в резервационната и счетоводната система. Младото момиче схвана веднага, дори предложи някои начини за улесняване на работата. Подхвърли даже идеята, че няма да е толкова трудно двете системи да се обединят в една. След това се захвана да поработи по уебсайта. Беше млада и енергията ѝ изглеждаше неизчерпаема. Това е чудесно, мислеше си Флора, която в последните дни усети, че собствената ѝ издръжливост явно имаше пределни граници. Съзнаваше, че работата ѝ идва в повече, но това се дължеше на вродения ѝ перфекционизъм. Помощта на Холи, било дори предимно в технически аспект, беше добре дошла за нея.
Малко по-късно през деня се отби и Джими О’Конъл. Носеше пица за децата и няколко бири за себе си. Двамата седнаха и обсъдиха надълго и нашироко идеите на Флора за преобразяване на постройката на брега на морето, така че в нея да могат да бъдат настанявани гости. Искаше ѝ се да се получи нещо по-специално. Щеше да бъде предназначено за хора, които искаха да отседнат за по-дълго време, минимум четири-пет дни, а не да е място за обикновено пренощуване.
Единственото, на което Флора твърдо държеше, бе да не се пипа външната фасада на постройката. Беше изградена преди векове от здрави, солидни камъни, които и до ден-днешен не бяха поддали на неблагоприятните условия — влага, вятър, морска сол. Наистина нямаше по-добър материал, с който да бъде заменена тази фасада, и тук Джими О’Конъл бе напълно съгласен. Вътре обаче имаше нужда от основен ремонт. Трябваше да се започне с водопровода, електрическата инсталация и изолацията. Идеята на Флора беше за дървена ламперия в топъл цвят и съответното подходящо подово покритие. Задължително държеше да има и камина. Малък кухненски бокс, баня подобна на тази в основната сграда, отделна всекидневна и спалня — и двамата бяха на мнение, че това също ще са неща, без които гостите просто не биха се чувствали комфортно. Джими обеща, че може да се захване за работа още следващата седмица. Считаше, че с помощта на тримата си млади и яки синове ще успее да предаде обекта към края на лятото. И тъй като постройката бе достатъчно далеч от главната сграда, шумът от ремонтните дейности нямаше да притеснява никого.
Когато се разделиха, от другата страна на океана вече бе станало твърде късно и Либи най-вероятно спеше. Затова Флора реши да не я притеснява по това време. Спокойно можеше да ѝ разкаже плановете си и на следващия ден. Между другото, Ангъс се бе обадил преди малко, за да каже, че вече е кацнал и че е пътувал нормално. Флора почти го бе забравила, потънала в обсъждането на идеите за ремонт с Джими.
След като сложи децата да спят, Флора обиколи къщата, за да се увери, че всичко е наред. Забеляза, че Райс, семейството от Вирджиния, още не се беше прибрало, затова остави лампите във вестибюла и на верандата да светят. По-рано през деня те ѝ бяха споделили, че ще излязат на вечеря някъде в центъра и най-вероятно ще се позабавят. Въпреки че винаги даваше на всичките си гости индивидуални ключове, Флора не можеше да заспи, докато не се убеди, че всички са се прибрали безпроблемно. Затова остана будна и тази вечер. Още докато започваше филмът, който си бе пуснала на DVD плеъра обаче, чу, че младата двойка се прибира. След като размениха по няколко думи за това как са прекарали вечерта, те се качиха в стаята си, а Флора заключи входната врата.
Когато най-накрая се отпусна в леглото си, минаваше полунощ.
В пет и тридесет на следващата сутрин будилникът ѝ иззвъня, но Флора не стана веднага. Закуската трябваше да е готова в седем, а тя винаги си даваше малък резерв с времето. Когато все пак успя да се отлепи от леглото петнайсет минути по-късно, Флора почувства някакво особено повдигане в стомаха, докато седеше на ръба на леглото. Гадеше ѝ се.
Първата ѝ мисъл бе, че това е от пицата на Джими, от която тя бе хапнала заедно с децата. Но когато се изправи, ѝ се догади още повече — дотолкова, че коленете ѝ сякаш се подкосиха и трябваше да седне отново.
Това беше различно чувство. Но не беше непознато. Беше ѝ се случвало и друг път. Точно три пъти досега.
Първия път — с Роби.
Вторият — с Ани.
И третия — с малкия Сиймъс.
Сърцето ѝ започна да бие лудо в гърдите, докато ръцете ѝ ровеха за календарчето в чантата ѝ. Най-накрая го намери. Погледна го и усети как дъхът ѝ спира.