Меко казано неподходящ.
Последните няколко дена далеч от тях четиримата бяха истинско мъчение за него. По цял ден си мислеше къде са, какво правят в момента, дали всичко с тях е наред. Това чувство, веднъж изпитано към някого, нямаше как да бъде зачеркнато или забравено. Точно това си мислеше да сподели на Флора още тази вечер, когато върнеше Роби от първата им тренировка по бейзбол.
Когато пристигнаха, училищният двор беше празен. Гевин даде на Роби ръкавицата. Прекараха цял час, в който той му обясняваше и показваше как трябва да се хваща топката. Не след дълго Роби започна да схваща и да развива усет към техниката. Зрението му бе остро, а рефлексите — изключително добри. Това явно бе в резултат на заниманията му с футбол в родната Шотландия. След това Гевин пристъпи към следващия урок — задачите на питчъра или с други думи — как да хвърля правилно топката. И тук той бе приятно изненадан — Роби мяташе доста силно, при това с невероятна точност.
— Къде си се учил да хвърляш така? — попита го учудено той.
— У дома, в Касъл Рот — сподели чистосърдечно момчето. — С приятелите ми си правехме състезания. Замеряхме с камъни пощенските кутии по улицата. Та това тук е почти същото.
— Аха, ясно. — Гевин се усмихна. — Нека сега опитаме нещо…
Накара Роби да застане с топката на мястото на питчъра, а самият той застана в зоната на кетчъра, сложи си ръкавицата и вдигна ръка нагоре.
— Хайде сега да те видим. Трябва да уцелиш ръкавицата.
Момчето се прицели, премери разстоянието, след това замахна и хвърли топката с точно и отмерено движение. След няколко секунди тя тупна в кожената ръкавица на Гевин.
Невероятно!
— Сега опитай пак — каза Гевин.
Роби хвърли още три пъти.
Две момчета, които караха велосипедите си на улицата, спряха и се залепиха на оградата да гледат. Гевин им помаха да се присъединят, като веднага изпрати едното в центъра, а другото — на позицията на батъра.
— Добре, Роб. Сега искам отново да целиш с топката ръкавицата ми. Точно както преди.
Батърът, който се казваше Майк, допусна фаул първия път. Гевин премести ръкавицата малко настрана, удряйки я с юмрука на другата си ръка.
— Давай тук, Роб!
И следващите два пъти батърът замахваше с бухалката, но без да успее да уцели топката, хвърлена от Роби към Гевин.
Приятелят му от центъра започна да се смее подигравателно.
— Ела да пробваш ти като си такъв майстор бе, Бил! — изкрещя му ядосано Майк.
Момчето с готовност прие поканата. Майк отиде към Гевин и сподели:
— Той наистина е един от най-добрите. Ама нека да го видим сега.
След следващите три удара и Били изгоря.
— Къде си се научил да играеш така? — обърна се учудено Майк към Роби. — Били никога не пропуска.
Роби се усмихна.
— Не съм тренирал никога. У дома съм се учил.
— Малко странно говориш — забеляза Бил. — Откъде си? От Англия ли?
— От Шотландия.
— О-о, „Смело сърце“, а?
— Да, нещо такова — кимна Роби.
— Браво! Слушай сега, Смело сърце. В събота свободен ли си? Щото тогава ще играем срещу ония задници от Уестървил, а титулярният ни питчър е със счупена ръка.
— Няма да мога — отговори веднага Роби. — Вече обещах на Сам, че ще играя за неговия отбор.
— Кой Сам бе, на Кейси брат му ли? — Майк се усмихна доволно. — Ами той е втората ни база, ние сме от един отбор! Значи явно в събота ще се видим, Смело сърце! Тук, на същото място, в двора. Точно в десет.
Втората лентичка беше червена. Не просто бледочервена, а обагрена с наситено червен цвят, сякаш за да ликвидира всякакви съмнения.
Флора беше бременна.
Бре-мен-на.
А Гевин беше бащата.
Тя седна на тоалетната чиния. Ръцете ѝ трепереха, но продължаваше да държи теста и да се взира в него, опитвайки се поне малко да успокои дишането си.
О…
Майчице…
Господи…
Как се беше случило…
Та те бяха заедно само една-единствена нощ, преди две седмици на плажа. Преди две седмици и три дни, ако трябваше да бъде съвсем точна. Една нощ, в която бяха имали лекомислен полов контакт, без да вземат никакви предпазни мерки.
Ето така се беше случило!
И сега тя беше бременна.
Щеше да има дете. Още едно дете. Четвърто дете.
Какво щеше да прави сега?
Флора не можа да мисли повече, защото в следващия момент чу стъпки и видя как дръжката на вратата срещу нея се премести надолу. Вратата се отвори и срещу нея се появи Ани. Междувременно Флора успя бързо да хвърли теста за бременност в кошчето.