— Ани! Не виждаш ли, че сега мама е тук?
— О, извинявай! — Въпреки смущението си малката не отстъпи назад. — Мамо? Добре ли си? Ти не си… до тоалетната… искам да кажа… просто си седнала върху затворения капак. Лошо ли ти е?
— Не, миличка. Просто съм малко уморена и седнах да си почина тук. Моля те, сега излез и затвори вратата! Ей сега ще дойда и аз.
Дъщеря ѝ неохотно отстъпи назад и затвори вратата след себе си. Изражението на лицето ѝ ясно показваше, че бе усетила, че нещо не е наред.
Сърцето на Флора се бе качило в гърлото ѝ, а ръцете ѝ продължаваха да треперят силно и неконтролируемо. Бръкна в кошчето и извади теста. Втората лентичка си седеше все така червена. Дори сякаш бе още по-червена, отколкото преди малко.
Пое си дъх на пресекулки, опитвайки се да потуши бурята от емоции, която бушуваше в нея. След това си зададе пак същия въпрос.
Какво щеше да прави?
Какво, по дяволите, щеше да прави сега?
Вдовица, тридесет и две годишна, самотна майка на три деца. Точно бе започнала отново да се връща към нормалния ритъм на живот, съвземайки се след смъртта на съпруга си. И сега това! Още едно дете, при това от Гевин, който само преди няколко дни ѝ бе казал, че последното нещо, което иска, е отново да става баща.
Само при мисълта за това главата на Флора щеше да се пръсне, а стомахът ѝ сякаш се преобръщаше всяка минута. Затвори очи и зачака неприятното чувство да премине.
След още няколко минути тя се изправи. Пусна чешмата, напълни шепите си със студена вода и си наплиска лицето. Взе кърпата, избърса се и я върна на закачалката. След това се взря в изражението си в огледалото. Жената, която я гледаше отсреща, по нищо не показваше, че знае какво да прави в тази ситуация.
Изглеждаше объркана и изплашена до смърт.
Флора се обърна и излезе от банята.
— Всичко наред ли е, Флора? — попита я Холи, след като тя се довлачи до кухнята. — Ани каза, че ти е зле.
— Не, всичко е наред. Просто вчера не сложих нищо в устата си цял ден. Чай ли правиш?
— Да. Билков чай. Искаш ли да ти сипя една чаша?
Флора кимна.
— А какво ще кажеш да ти приготвя и един сандвич? Точно си правех и за мен. С пуешко филе?
Флора наистина се почувства малко по-добре, след като си хапна от сандвича, но усещаше стомаха си толкова свит, че не можа да изяде повече от половината. Опита да се съсредоточи върху думите на Холи, която, откакто ѝ бе сипала чая, ѝ обясняваше разни неща за уебсайта, таблиците и рекламните брошури. Не успя да разбере нищо. В главата ѝ светеше само червеният цвят на теста за бременност подобно на някакъв огромен светофар.
С усилие на волята Флора се надигна от стола и излезе от кухнята, за да се обади на Ангъс. Милият ѝ брат — той винаги беше до нея. Нямаше нещо, което да не може да си сподели с него. Но това…
Не! Имаше нужда първо да свикне с мисълта, преди да съобщава фактите на когото и да било. Ако се обадеше на Ангъс и му кажеше, знаеше, че той щеше да хване първия възможен самолет за Щатите. Той винаги правеше всичко по силите си да реши проблемите ѝ, но какво можеше да направи сега? Не можеше вечно брат ѝ да жертва личния си живот, за да ѝ помага. А вече го бе правил, при това неведнъж. Сегашният случай бе нещо, с което тя трябваше да се справи сама.
Просто имаше нужда от малко време за размисъл. Трябваше обаче и да успее да се усамоти, поне за малко. Това беше един от малкото моменти, в които не искаше дори децата около себе си.
Флора взе ключовете от колата и тръгна към вратата.
— Холи, ще можеш ли да се справиш сама за около час с децата и къщната работа? Сетих се, че имам да свърша една важна работа в центъра.
Като например да си взема още един тест… за всеки случай… или пък направо витамини и хапчета фолиева киселина. Разбира се, последното си го каза наум.
Холи кимна, докато дъвчеше сандвича си.
— Няма никакъв проблем. Семейство Райс вече напуснаха стаята и са на път към Вирджиния. Между другото, споделиха, че са останали страшно доволни. Всички други са на разходка. Роби още е навън, а Ани и Сиймъс гледат „Шрек“. Не се притеснявай, върши си работата. Ние тук ще се оправим.
Гевин се бе запътил към аптеката. Тя се очертаваше последната му спирка, преди да се прибере. Вече бе минал през магазина, химическото чистене и пощата. Бе оставил Роби преди около час пред тях. Направи му впечатление, че колата на Флора не е пред къщата. Някакво момиче на име Холи му каза, че е слязла към центъра по работа. Така той бе решил да свърши това-онова в града, надявайки се да я засече някъде. Досега обаче планът му не се бе увенчал с успех, въпреки че през последния час бе кръстосал целия център. Когато мина през кафето, Джули му каза, че Флора не се е отбивала през последните няколко дни.