Почти се беше примирил, че няма да я види днес, когато зърна колата ѝ, паркирана пред аптеката.
— Рестото Ви, госпожо Маккалъм.
Гевин почти щеше да се сблъска със забързаната Флора на влизане в аптеката. Жената зад щанда държеше в ръка няколко монети, които тя очевидно бе забравила да си вземе.
— О… — промълви изненадано Флора.
— Здрасти — отвърна Гевин.
— Здравей.
Двамата се гледаха, застанали точно на изхода.
— Как я караш? — попита той накрая. Забеляза, че на лицето ѝ бе изписана някаква странна смесица от чувства — страх, неловкост и още нещо, което той не можа да определи. Но сякаш страхът преобладаваше.
Флора продължи да се взира в него още известно време, след това отговори:
— Всичко е наред. Всъщност имам доста работа. През последната седмица бяхме почти пълни с гости. Сега трябва да се прибирам.
— Флора, исках да поговорим…
Забеляза, че очите ѝ са зачервени.
— Гевин, нека да го оставим за друг път, моля те. И аз искам да поговорим, наистина, но сега просто трябва да се прибирам. Бързам.
И тя излезе, притискайки към себе си хартиената торбичка с покупките, без дори да изчака отговора му. Просто се шмугна покрай него и излезе.
Сякаш избяга.
— По дяволите, Флора, почакай!
Тя обаче вече се бе качила на колата. Подкара я бързо и сви по улицата. Гевин се почувства като пълен глупак. Стоеше на входа на аптеката, държеше вратата отворена и гледаше навън. Усещаше любопитните очи на касиерката Алис в гърба си. Май беше най-добре просто да влезе вътре и да си купи нещо. Взе от едно от рафтчетата комплект самобръсначки и се насочи към касата. Изведнъж се сети.
— Аспирин — каза на висок глас сякаш на себе си, защото бе сигурен, че съвсем скоро ще го зацепи главата.
Започна да разглежда различните шишенца на една от лавиците в дъното. В този момент чу гласа на аптекаря зад щанда, който нареждаше на касиерката:
— Алис, не забравяй да поръчаш днес от витамините за бременни, моля те. Мисля, че госпожа Маккалъм току-що взе последните.
Гевин замръзна. Ръката му остана да виси във въздуха, на няколко сантиметра от шишенцата с аспирин. Помисли си, че не е чул добре.
Разбира се, че не е чул добре. Само след секунда обаче аптекарят продължи вече с по-шеговит тон.
— Явно тестът за бременност, който си купи онзи ден, е дал положителен резултат.
Сякаш го удари гръм. Опита се да си поеме въздух, но усети, че едва диша. Всичко пред очите му се размаза. Гевин грабна бързо шишенцето с аспирин и тръгна към касата, когато помътнелите му очи се срещнаха с тези на човека с бялата престилка зад щанда.
— О, господин Матсън, моля да ме извините. Мислех, че няма никой. — Аптекарят се изчерви от неудобство.
Гевин само му кимна, отиде на касата и подаде на Алис аспирина, самобръсначките и една банкнота. Стори му се, че докато тя ровеше за рестото му, мина цяла вечност. Обърна се и тръгна да си ходи. Имаше нужда от чист въздух. Усещаше, че ако остане на закрито още десет секунди, ще припадне.
— Господин Матсън! Изчакайте! Забравихте рестото!
Той дори не се обърна. След като излезе, направи няколко крачки, спря и се загледа в нищото. Подпря се на един уличен стълб, за да не падне.
Флора беше бременна.
Гевин пое дълбоко въздух и взе да брои дните. Бяха изминали малко повече от две седмици от онази незабравима нощ, в която двамата с нея бяха правили любов на плажа, в морето…
След това и в леглото.
И на пода пред камината.
Ясно защо гледаше така изплашено, когато преди малко се сблъскаха на вратата. Последния път, когато се бяха видели, той ѝ бе казал, че няма желание повече да се занимава с деца, че не иска никога повече да си има свое.
Той беше просто един абсолютен задник.
Гевин хвърли пликчето от аптеката на седалката до шофьора, завъртя ключа и пришпори мощното BMW право към „Тар Мюр“. Когато стигна там, Флора точно слизаше от колата си. Сиймъс и Ани бяха излезли на верандата да я посрещнат.
— Здрасти, Гевин — поздрави го Ани, когато и той излезе от автомобила си.
— Здравей, Ани — отговори ѝ той, без да сваля погледа си от Флора.
Тя се обърна към него. Гевин се приближи и попита:
— Кога възнамеряваше да ми съобщиш? Или може би си решила изобщо да не си правиш труда?
Флора не отговори нищо, само се обърна към децата:
— Ани, вземи Сиймъс и се приберете вътре!
— Мамо, — обади се малкият, — защо Гевин е лош?
— Не знам, миличък. Защо не влезеш с Ани вътре при Холи, докато аз си поговоря с Гевин. Кажете ѝ да ви даде нещо за хапване — от онези бисквити, които купих вчера. От онези с шоколада. Ани, кипни мляко в една каничка и внимавай да не го разлееш.