— Кой? — попита Мими, а силният й шепот се разнесе по коридора.
Куки я накара да замълчи, като сложи пръст на устата й. Хванах едната ръка на Мими, а Куки другата и се втурнахме навън от офиса към заден изход, който бях забелязала на идване. Запромушвахме се сред кашони и чували към вратата възможно най-тихо. За наш късмет барабанящият по покрива дъжд ни осигури някакво прикритие. На вратата имаше ръчка за спешни случаи, но тя най-вероятно щеше да задейства аларма и аз се поколебах. От друга страна може би именно от аларма имахме нужда.
Поведох всички към тъмния ъгъл до вратата и се свихме там, докато се опитвах да реша дали искаме да привличаме такова внимание.
— Здрасти, шефе — поздрави Ейнджъл, който изникна от моята страна.
Подскочих, с което стреснах Куки и Мими, и му се намръщих.
— Отново? Сериозно ли? — прошепнах.
— Какво правиш?
— Бягам от лошите. Какво друго ми се налага да върша най-редовно?
— С кого говори? — попита Мими.
— Ами… — Куки се притесни за момент, а после отговори: — Репетира за пиеса.
— Сега?
— Да те оставя ли просто да си вършиш работата? — попита Ейнджъл и се изкикоти дрезгаво. Направих гримаса и се обърнах към Куки.
— Добре — прошепнах й. — Приготви си телефона. Изтичайте през вратата и не спирайте за нищо на света. Аз ще я затворя и ще се опитам да я блокирам отвън.
— С какво? — попита Куки, а шепотът й беше писклив от страх.
— Куки — казах и стиснах ръката й, — някога лъгала ли съм доверието ти?
— Не се тревожа, че ще излъжеш доверието ми. Тревожа се за теб. Тези там са хладнокръвни убийци, Чарли.
— Мисля, че ще повърна — намеси се Мими. И двете трепереха така силно, че сериозно се съмнявах дали ще успеят да стигнат до безопасно място, без да получат по няколко наранявания в резултат на падане.
— Куки, трябва да измъкнеш Мими от тук. Тя разчита на нас. Ще се справиш.
Тя пое дълбоко въздух.
— Добре. Ще го направя. Но побързай. Ти си много по-добър стрелец от мен. — Тя извади един Колт от чантата си.
— Мили боже! — възкликнах. Все още ми предстоеше да си прибера моя Глок от местопрестъплението в изоставения мотел. Куки се представяше наистина отлично, но съдейки по тежестта му… — Имаш ли нужните патрони за него?
— О! — Тя отново бръкна в чантата си и извади напълно зареден пълнител. Подаде ми го с усмивка. — Побързай — настоя тя, докато аз го поставях на мястото му. Чу се шумно изщракване и аз примрях. Дъждът леко го приглуши, но всеки наоколо би го чул и би разбрал, че притежавам оръжие.
— Знаеш ли колко са на брой? — попитах Ейнджъл.
— Сам е. Единият от онези в мотела.
— Злият Мъртог? — попитах.
— Може и така да се каже — отговори той и вдигна рамене.
— Мамка му — изругах и се заоглеждах наоколо. — Дано гори в ада.
— Бива я за актриса — възхити се Мими. — Изпълнена е с драматизъм.
Обърнах се към нея с усмивка.
— Благодаря.
Беше ред на Куки да направи гримаса. След пресилена въздишка тя взе ръката на Мими и я поведе към вратата. Блъсна я наистина силно. Вторият й опит беше по-успешен. Както и очаквах, отварянето й задейства аларма, която ми напомни на писъка на Мими. Когато ги последвах през нея, две неща се случиха едновременно: Куки се препъна на стълбите отвън и нечий нож разряза гърба ми.
Глава 18
„Ако не успееш от първия път, може би ти е отреден провал.“
По някаква странна причина тази седмица хората се опитваха да ме нарежат като тиквен фенер. Може би защото Хелоуин беше съвсем скоро. Като общо правило порязването с нож боли. Аз залитнах напред и се блъснах в Мими, която се блъсна в Куки. Молех се да не съм простреляла някого.
В защита на Куки валеше дъжд, като че бяха пуснали душа отгоре. Ние се стоварихме на купчина в основата на стълбите, а Ейнджъл блъсна вратата с всички сили, господ да благослови откачената му гангстерска душица, запращайки я право в лицето на злия Мъртог. Вратата се затвори с трясък, а ножът му издрънча на стълбите.
— Иха, Ейнджъл! Това беше невероятно! — отбелязах и ударих коляното на Куки с главата си, жертва на сътресение. На й да види.