Куки позабави крачка, но още не поглеждаше към мен. Не можех да я виня. Отдавна трябваше да й кажа за момченцето. Не беше честно да укривам подобна информация от нея.
— Ако не беше онзи човек, който беше видял колежанин да поврежда тръбите за газ, случаят можеше да остане неразрешен. Но аз бях само на седем години — продължих да обяснявам, за да разсея Куки с неангажиращ разговор. — Трудно ми беше да разбера някои неща. Хей, поне колата ти е непокътната. — И посочих към нея.
Тя забърза към тауруса си, после се обърна към мен.
— Съжалявам, Чарли — промълви.
Спрях и я погледнах с подозрение.
— Да не се каниш да изтърсиш някой мръсен виц? Преситих им се още като бях на дванайсет.
— Побърквам се от този труп в багажника ми…
— Мъртъв човек. Мъж.
— … а ти полагаш всички старания. Никога не си ми разказвала този случай.
— Кой случай? — попитах, все още изпълнена с подозрение. — Този с експлозията ли? Не беше нищо особено. — Трябваше да й разправя нещо, та да я разсея от мъртъвците, дето щъкаха наоколо.
— Нищо особено? Ти си като супергерой без пелерината.
— О, това беше много мило. Къде е уловката?
Тя се усмихна.
— Няма уловка. Само ми кажи, че в багажника ми няма труп.
Неохотно взех ключа и отворих капака на багажника.
— Няма труп в багажника ти.
— Чарли, можеш да ми кажеш. Всичко е наред.
Аз примигвах изненадано. Нямаше го.
— Не, наистина — казах, докато се взирах. Отстъпих назад, за да разгледам по-добре и се натъкнах на нещо студено и неподвижно. Температурата около мен падна и по гръбнака ми полазиха тръпки. Беше като да влезеш във фризер, но не исках да тревожа Куки. Отново.
— Нищо — повторих и свих рамене. — Кьорав мъртвец няма тук.
Тя сви уста, за да покаже, че е наясно. Мръднах встрани и се огледах, сякаш проучвах околността. С периферното си зрение мернах върлинестия мъж, извисяващ се до рамото ми. Мъртвецът от багажника се взираше в мен, без да ме вижда, със съвършено лишено от емоции лице.
— До теб ли е застанал? — попита Куки.
Явно съм го погледнала твърде настойчиво, защото тя прозря зад безгрижната ми фасада. С виновна въздишка на признание кимнах.
— Бързо. — Тя грабна ключовете и хукна към шофьорската врата. — Хайде, Чарли, преди да се е намъкнал обратно.
— О! — Мушнах се на седалката до шофьорската. Куки още си въобразяваше, че е възможно да избягаш от покойник. Оставих я да си мисли така, а тя включи двигателя и се изстреля от паркинга като летяща самодива, хукнала по самодивските си дела.
— Измъкнахме ли му се? — попита.
Бях раздвоена. От една страна трябваше да й кажа, за да разбере как функционира отвъдният свят. От друга изгарях от желание да се прибера вкъщи жива, по възможност без части от колата, забити в главата ми, или в тялото ми, или и в двете.
— Със сигурност — отвърнах, като много се стараех да не го гледам. Ситуацията ми напомни за онзи път в колежа, когато бързах за часове, завих зад ъгъла и се озовах лице в лице с местния ексхибиционист. Не ми беше лесно да отклоня поглед и тогава, и сега, най-вече защото Мъртвеца от багажника се беше настанил в скута й.
— Бррр — потрепера тя. Наведе се и включи отоплението, независимо че вече влизахме в паркинга на нашата сграда.
— Отивам да си взема душ, после ще разбера какво се е случило с Джанел Йорк — каза тя, когато стигнахме до апартаментите си на втория етаж. Беше едва четири и половина. — Защо не поспиш още малко?
— Куки — рекох и мръднах вляво, тъй като Мъртвеца от багажника беше навлязъл в непосредственото ми лично пространство. — Изпих три кафета в повече. Няма шанс да заспя точно сега.
— Поне опитай. Ще те събудя след два часа.
— Пак ли ще хвърляш дрехи в лицето ми?
— Не.
— Добре, но ти казвам, че няма начин да успея да заспя отново.
Събудих се два часа по-късно според часовника ми. Почти седем. Достатъчно време да си взема душ, да си направя кафе и за кратко да погледам готини типове в интернет. Очевидно Мъртвеца от багажника също имаше нужда от душ.
Глава 3
„Страхотните гърди вървят със страхотна отговорност.“