Той повдигна брадичката ми и прокара пръсти по шията ми, там където беше още подуто след кратката сценка под душа. Имаше здрава хватка.
— Съжалявам за това.
— Искаш ли да ми обясниш?
Той наведе глава.
— Помислих те за друг.
— За кого?
Вместо отговор той постави върховете на пръстите си върху точката на пулса. Изглежда се наслаждаваше на усещането, на доказателството за живот, течащ във вените ми.
— Демоните, за които ми разказа ли? — попитах.
— Да. — Каза го толкова спокойно и небрежно, та човек би си помислил, че най-редовно е подлаган на посегателства от демони. Беше ми разказал за тях едва миналата седмица, когато открих кой е всъщност. Бях решила, че се изразява метафорично. Очевидно не.
— Те да не би… — Спрях по средата на изречението и преглътнах мъчително. — Добре ли си?
— В безсъзнание съм — отвърна той, приближи се още повече и навлажни плътните си устни с език.
Стомахът ми се преобърна, но само отчасти заради езика.
— Ти си в безсъзнание? В какъв смисъл?
Той се бе опрял на плота от двете ми страни и аз се намирах в плен на жилестите му ръце.
— В смисъл, че не съм буден — поясни, миг преди да захапе ухото ми точно толкова силно, че тръпки да плъзнат по цялата ми кожа.
Плътният тембър на гласа му вибрираше в костите ми и ги размекваше отвътре. Мъчех се да се съсредоточа върху думите му, вместо върху вълнението, което предизвикваше у мен с всяка сричка, с всяко докосване. Той беше като хероин, покрит с шоколад, а аз — безнадеждно пристрастена.
Бях го усещала в себе си и преди. Бях се озовавала в рая за кратко, и усещането бе толкова нереално, толкова разтърсващо, та бях сигурна, че никога и с никой мъж не бих могла да имам истинско изживяване. Наистина, кой би могъл да се сравнява със същество, създадено от красота и грях, съчетани в едно от изгаряща чувственост? Той беше бог сред мъжете. Проклятие.
— Защо не си буден? — попитах, като с усилие пренасочих мислите си. — Рейес, какво се случи?
Беше зает да си проправя път с език и зъби към ключицата ми, горещата му уста предизвикваше сеизмична активност във всяка точка на контакт.
Никак не ми се искаше да го прекъсвам, но…
— Рейес, слушаш ли ме?
Той вдигна глава със сладострастна усмивка, стаена в ъгълчетата на устните му, и отговори:
— Слушам.
— Кое? Притока на кръвта в интимните си части ли?
— Не — отвърна ми с лек дрезгав смях, от който ме обзеха горещи тръпки. — Туптенето на сърцето ти. — Той се наведе отново и продължи с изгарящите си нежни ласки.
— Сериозно, Рейес, как пострада?
— Болезнено — пошепна в ухото ми.
Усетих стягане в гърдите от отговора му.
— Я спри за малко — казах и стиснах китката на ръката, която правеше невероятни неща с тайните ми местенца.
Той извъртя ръката си и преплете пръсти с моите.
— Поставяш ме на изчакване ли?
— Да — отвърнах с накъсана въздишка.
— И ако не го изпълня, ще ме напляскаш ли?
Избухнах в смях, преди да успея да се въздържа.
— Рейес — заувещавах го. — Трябва да поговорим.
— Говори тогава — каза той, като милваше китката ми с палец.
Аз го побутнах с показалец по рамото.
— Нека го кажа по друг начин. Ти трябва да говориш. Моля те, кажи ми какво се случи. Защо си в безсъзнание?
Той издиша бавно и се отдръпна назад, за да фокусира бистрите си кафяви очи върху моите.
— Миналата седмица ти казах, че ме откриха.
— Демоните.
— Да.
— Какво искат?
— Същото, което и аз — каза той, докато очите му поглъщаха тялото ми, — но вероятно с друг мотив.
Вече ми беше обяснил, че те искат мен, портала, пътя към рая. Нямах представа, че биха стигнали до такива крайности.
— Жив ли си още?
— Материалното ми тяло е като твоето. Не е лесно да бъде убито, доста по-трудно е, отколкото при повечето хора.
Облекчение заля всяка клетка на тялото ми. Поех дълбоко въздух и го подканих:
— Кажи ми какво става. Точно.
— Точно. Добре, чакат да се случи точно едно от две неща.
— И те са?
— Тялото ми да умре, така че да могат да ме приберат обратно в ада, или ти да ме откриеш. Първото би им дало достъп до ключа — каза той и посочи с кимване плавните линии на татуировките по тялото си. Невероятно, но татуировките му бяха карта за портите на ада. Без нея рискованото пътуване през празнотата на вечността рядко свършваше добре за което и да било създание, опитващо се да избяга. — А другото би им осигурило достъп до рая. — Той ме погледна право в очите. — И двете биха ги направили невероятно щастливи.