Едната му ръка бе на тила ми, а другата ме притегляше, докато ме изтласкваше назад и ме прилепи към стената. С едната си ръка хвана моите и ги притисна над главата ми, а с другата ръка започна да ме милва. Обхвана Опасност, леко погали върха й, докато тя се втвърди и аз не можах да възпра сподавения стон, който излезе от устните ми.
Той се усмихна, наведе глава и прилепи горещата си уста към пулсиращата ми вена. В корема ми кипна разтопена лава и изпрати разтърсващи тръпки по цялото ми тяло. Борех се за сила да го спра. Честна дума, това беше нелепо. Пълната ми липса на контрол, що се отнасяше до Рейес, бе достойна за окайване. Какво от това, че беше син на Сатаната, най-красивото създание, вървяло някога по райските пътеки? Какво от това, че бе сътворен от топлината на хиляда звезди? Какво от това, че разпалваше вътрешностите ми?
Трябваше да се заловя за нещо реално. И то не за мъжките атрибути на Рейес.
— Почакай — промълвих, когато езикът му ме разтрепери до самата ми сърцевина. — Длъжна съм да те предупредя.
— О? — Той се дръпна леко назад и ми отправи бавен, чувствен поглед.
— Няма да ти позволя да оставиш физическото си тяло да умре.
— И вярваш, че ще ме спреш? — попита той със скептична нотка в гласа.
Оттласнах го от себе си, взех чантата си и се насочих към вратата. Точно преди да я затворя, хвърлих през рамо поглед към него и заявих:
— Ще те намеря.
Глава 4
„Ако има колела или тестиси, ще береш ядове с него.“
Заключих вратата след себе си, като на практика оставих сина на Сатаната в апартамента си. Сам. Раздразнен. И много вероятно — сексуално разочарован. Дълбоко в себе си таях надеждата, че не съм го ядосала. Много гадно би ми станало, ако вземеше да подпали апартамента ми.
Ама пък той се държеше нелепо. Абсолютно нелепо. Цялата тази история ми припомни времето в началното училище, когато най-добрата ми приятелка каза: „Момчетата са гадни и трябва да ги замеряме с камъни“.
Прекосих скоростно паркинга, та вятърът да охлади разтърсващото ме желание и минах напряко през бара на татко към вътрешните стълби. Баща ми беше полицай в Албукърки, който също като чичо Боб получаваше повишение след повишение, докато и двамата станаха детективи. С моя помощ, естествено. Разрешавах случаите им от петгодишна, въпреки че разрешавах може би е пресилено. Предавах им информация от мъртвите, за да им помогна да разрешат случаите, от петгодишна. Така е по-добре. Докато чичо ми все още работеше за полицейското управление на Албукърки, татко се пенсионира преди няколко години и купи бара, през който минавах в момента. Офисът ми е на втория етаж. Също така живея на две крачки от задния вход. Много е удобно.
Татко беше подранил. Светлината от кабинета му се процеждаше в тъмното фоайе, така че заобиколих масите, завих зад бара и надникнах вътре.
— Здрасти, татко — стреснах го аз. Той подскочи от гласа ми и се обърна към мен.
Изучаваше една снимка на отсрещната стена. Дългата му слаба фигура напомняше върлина, облечена в смачкани дрехи на куклата Кен. Явно беше работил цяла нощ. На бюрото му имаше отворена бутилка „Краун Роял“, а в ръката си държеше почти празна чаша със столче.
Чувствата, които струяха от него, ме изненадаха. Нещо не беше наред, като онзи път, когато сервитьор ми донесе студен чай, а аз бях поръчала диетична кока-кола. Обикновено баналното действие на отливане на първата глътка шокира целия ми организъм заради неочаквания вкус и аромат. Вярно, понякога татко си имаше вкиснати дни, но този път излъчването му беше различно. Неочаквано. Дълбока печал, примесена със смазваща безнадеждност, ме лъхнаха и оставиха дробовете ми без въздух.
Напрегнах се разтревожена.
— Татко, какво се е случило?
Насилена и измъчена усмивка мина през лицето му.
— Нищо, скъпа, просто върших малко канцеларска работа — излъга той и несполучливото измъкване отекна в ушите ми. Но щях да се включа в играта. Щом не искаше да каже какво го тревожи, щях да го оставя на мира. Засега.
— Прибирал ли си се вкъщи? — попитах го.
Той остави чашата и вдигна жълто-кафявото си яке от облегалката на стола.
— Тъкмо съм тръгнал натам. Имаше нужда от нещо ли?
Боже, изобщо не умееше да лъже. Сигурно от него го бях наследила.