— Сериозно? Това създание ще причини апокалипсис?
— Не, ти не слушаш. — Тя стисна плътно устни, преди да ми обясни. — Казах, че е достатъчно могъщ, за да може да причини апокалипсис.
Добре, това беше плюс. Не ставаше въпрос за пророчество за масово унищожение.
— И така, в нощта, в която викахме духове, го призовах. По име.
Краката и ръцете ми настръхнаха от напрегнатото очакване. Или пък Мъртвеца от багажника ме беше открил отново. За всеки случай се огледах.
— Но както ти казах — продължи тя, — той не е това, за което го мислиш. Не е демон.
— Е, това е успокоително и променя всичко.
— Съдейки от разговора, той е нещо много повече.
Беше нещо повече и още как.
— Пари — казах с нарастващо нетърпение, — как е името му?
— Няма начин да ти кажа — отговори тя със закачлив блясък в очите.
— Пари!
— Не, наистина. — Тя пак стана сериозна. — Не го изричам на глас. Никога. Не и от онзи ден насам.
— Хубаво. Добре…
Преди да успея да кажа нещо, тя взе лист хартия и надраска нещо на него.
— Това е, но не го произнасяй. Струва ми се, че не му харесва да го призовават.
Взех листа, а ръката ми трепереше повече, отколкото ми се искаше и ахнах тихо, когато прочетох името. Рей’азиел. Рей’аз… Рейес. Синът на Сатаната.
— Означава „прекрасният“ — обясни тя, докато го четях отново и отново. — Не знам какво е той — продължаваше тя, без да забелязва вцепенението ми, — но е създал голям смут от другата страна, разбираш ли? Хаос. Катаклизъм. Паника.
Да. Явно се отнасяше за Рейес. Проклятие.
Глава 5
„Какво става, ако два пъти бъдеш полумъртъв от страх?“
Със замаяна глава си тръгнах от салона на Пари, слисана се шляех безцелно към къщи, преди да се сетя, че имам работа. Работа, която възнамерявах да свърша. Време беше да разбудя моята опашка. На когото и да беше възложил чичо Боб да ме следи, очакваше го тежък ден.
Отворих мобилния си телефон и отговорих, сякаш някой ми бе позвънил. Спрях с невярващо изражение. Огледах се. Започнах трескаво да ръкомахам.
— Да се срещнем? Сега? Е, по дяволите, добре. Ти си в уличката вдясно от мен? Толкова близо? Да не си луд? Ще те хванат. Със сигурност подозират, че може да се свържеш с мен. Със сигурност… да, добре.
Затворих телефона, огледах се и се мушнах между две сгради в пасаж, който водеше до една уличка, като през цялото време крадешком поглеждах през рамо.
След изпълнението ми в стил, представляващ комбинация от „Казабланка“ и „Мисията невъзможна“, се втурнах към контейнер за боклук и приклекнах зад него в очакване опашката ми да се появи.
Както си клечах и се чувствах смешна, си играех наум с името на Рейес, оставях го да се оформи и да се плъзне по езика ми. Рей’азиел. Прекрасният. Хей, ама го бяха уцелили и още как.
Но защо той би наранил Пари? Пресметнах годините. Ако Пари е била на четиринайсет по време на импровизирания спиритически сеанс, Рейес е бил на не повече от осем. Най-много девет. И той я е нападнал? Може да не е бил той. Може погрешка да бе призовала друг, някой зъл.
— Какво правиш?
Стреснах се от гласа зад мен и тъй като се бях наклонила, паднах назад, при което ръцете и задникът ми се топнаха в локва от незаконно изхвърлено автомобилно масло. Страхотно. Стиснах зъби и погледнах нагоре към ухилен мъртъв член на банда, по-нахален от общоприетото.
— Ейнджъл, малък кретен такъв.
Той се изсмя силно, докато оглеждах мръсните си ръце.
— Това беше страхотно.
Шантави тринайсетгодишни.
— Знаех си, че трябва да те подложа на екзорсизъм, когато имах възможност.
Ейнджъл бе умрял, когато най-добрият му приятел беше решил да очисти „наглия копелдак“, навлязъл в територията им, посредством техниката „стрелба от движеща се кола“, която е толкова популярна сред днешните хлапета. Ейнджъл се опитал да го спре и платил най-високата цена. За мое безкрайно огорчение.
— Ти не можеш и котка да подложиш на екзорсизъм, а какво остава за опасен латино тип с барут в кръвта си. Освен това не обичаш да се мориш.
Подсмихвайки се на собствената си шега, той хвана протегнатата ми настрани ръка и ми помогна да се изправя. Трябваше да остана свита зад контейнера, основно положение при засада.
— Ти нямаш кръв — отбелязах услужливо.