— Разбира се, че имам — възрази той, като сведе очи да се огледа. Носеше мръсна бяла тениска и джинси, смъкнати ниско на бедрата му, протрити гуменки, и широка кожена гривна. Мастиленочерната му коса беше подстригана късо над ушите, но все пак лицето му беше бебешко и се усмихваше толкова искрено, че разтапяше сърцето ми. — Само дето сега е прозрачна.
Избърсах ръцете си в стената на контейнера без особен резултат и се зачудих колко ли микроби си лепнах, докато го правех.
— Защо си тук? — попитах, като този път бършех ръцете си в панталоните. Маслото явно щеше да остане по дланите ми, докато не намерех специален обезмаслител.
— Чух, че имаме случай — отвърна той.
Ейнджъл ми беше постоянен спътник от първия клас в гимназията и прие да разследва за мен, когато започнах работа като частен детектив преди три години. Да имаш безтелесен разузнавач бе като да преписваш на приемните изпити за колежа — абсолютно изнервящо и въпреки това ефикасно. Освен това бяхме разрешили доста случаи заедно.
Тъй като за него разлятото масло не беше проблем, той седна срещу мен и се облегна на контейнера, а погледът му внезапно бе привлечен от ръката ми, с която изтупвах камъчетата и пръстта от лявата част на дупето си.
— Мога ли да помогна? — попита той, без да откъсва очи от задника ми. Тринайсетгодишните кипят от хормони. Дори и мъртвите.
— Не, не можеш да помогнеш и внезапно се оказахме с два случая, не с един.
Докато Мими ми беше приоритет от професионална гледна точка, Рейес беше такъв от лична. И двата не бяха за пренебрегване и аз обмислях кой да му възложа. Спрях се на Рейес, просто защото не разполагах с други ресурси в тази област. Но на Ейнджъл това нямаше да му хареса.
— Какво знаеш за Рейес? — попитах, като се надявах да не изчезне. Или пък да извади деветмилиметров пистолет срещу мен.
Той ме погледна за момент, разшава се неспокойно, после подпря лакти на коленете си и впери очи в далечината. Или всъщност в един склад. След доста дълго време каза:
— Рей’азиел не е наша работа.
Поех въздух при споменаването на името на Рейес от другия свят. Откъде го знаеше? Или по-скоро откога го знаеше?
— Ейнджъл, знаеш ли какво е Рейес?
Той сви рамене.
— Знам какво не е. — Погледна ме напрегнато. — Той не е наша работа.
С въздишка се отпуснах на тротоара, като пренебрегнах петната от машинно масло и се облегнах на контейнера до него. Имах нужда от Ейнджъл за тази работа. Трябваше ми помощта му, дарбата му. Сложих мръсната си ръка върху неговата и му казах:
— Ако не го намеря, той ще умре.
Недоверчив кикот разтърси гърдите му и в този момент той изглеждаше по-възрастен от своите тринайсет години, на колкото беше починал.
— Де да беше толкова лесно.
— Ейнджъл — смъмрих го аз. — Не може да го мислиш наистина.
Той ме прониза с поглед, изпълнен с такъв гняв, такова недоверие, че едва се сдържах да не се отдръпна от него.
— Няма начин да си сериозна — заяви той, сякаш внезапно ми се беше разхлопала някоя дъска. Можеше ли той да знае, че всичките ми дъски се бяха разхлопали преди цяла вечност?
Знаех, че Ейнджъл не го харесва, но нямах представа, че изпитва такава неприязън към него.
— Има ли причина да седиш в локва машинно масло и да си говориш сама?
Вдигнах очи и видях Гарет Суопс надвесен над мен, мургав следотърсач със сребристосиви очи, който знаеше достатъчно много за мен, за да бъде опасен. Огледах се за Ейнджъл. Беше изчезнал. Естествено. Стане ли напечено, печените отказват да го обсъждат, предпочитат да си плюят на петите и сами да се тормозят от дребнавите си комплекси.
Сред следотърсачите Гарет беше от най-добрите. С него бяхме сравнително добри приятели, докато чичо Боб в момент на слабост, причинен от повечко питиета, не споделил с него с какво се занимавам. Не това, че съм частен детектив — Гарет вече го знаеше — а че Чарли вижда мъртви хора. След този случай лекият ни флирт беше поел курс в посока на враждебност, сякаш той ми бе ядосан, че съм си позволила да извъртя такъв номер.
Месец по-късно Гарет бавно, но сигурно — и определено с нежелание — започна да вярва в способностите ми, след като сам беше станал свидетел на доказателството за това. Не че ми пукаше дали ми вярва или не, особено предвид поведението му през последния месец, но Гарет беше добър в работата си. Беше полезен от време на време. А що се отнасяше до скептика у него, той можеше да ме целуне отзад.