В момента изглежда обмисляше точно това. Наклонил глава, гледаше как изтупвам камъчета и боклуци от долната част на тялото си и ме попита:
— Мога ли да помогна?
— Не, не можеш да помогнеш. — Не бях ли казала същото преди малко? — Стига подражава на Ейнджъл, а ми отговори на въпроса. Чакай! — Истината изплува в съзнанието ми бавно, но сигурно. Челюстта ми увисна за миг, преди да се стегна и да се обърна към него. — Боже мой, ти си опашката.
— Какво? — Той направи крачка назад, а веждите му бяха сключени в отрицание.
— Кучи син! — След като го гледах възмутена цяла минута — слава богу, че наскоро бях упражнявала възмутения си поглед пред огледалото — забелязах как се опитва да прикрие вината в изражението си. После го ударих с юмрук, който се стовари върху рамото му с тъп звук.
— Ох! — Той прикри рамото си отбранително. — Защо беше това, по дяволите?
— Като че ли не знаеш — троснах му се и тръгнах да си вървя. Не можех да повярвам. Просто не можех да повярвам. Всъщност можех, но все пак. Чичо Боб беше пратил Гарет Суопс да ме следи. Гарет Суопс! Същият човек, който през последния месец се присмиваше и подиграваше на способностите ми, заричаше се, че ще уреди да ме затворят някъде или да ме изгорят като вещица. Скептиците бяха такива царе на драматизма. И чичо Боб беше пратил тъкмо него да ме следи?
Що за несправедливост! Що за безобразие! Що за… чакай. Спрях рязко и премислих възможностите. Всички прекрасни, бляскави възможности.
Гарет ме следваше плътно и когато спрях, бавната му реакция едва не ме повали.
— Да не си спряла пак лекарствата си, Чарлс? — попита той, докато ме заобикаляше, в опит да смени темата. Наскоро беше започнал да ме нарича Чарлс. Вероятно за да ме ядоса, така че не се поддадох. А и лекарствата ми не го засягаха.
Обърнах се, удостоих го с най-кръвнишкия си поглед и отсякох:
— А, не, никакви такива.
— Какви?
Той се отдръпна. Аз пристъпих към него.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно, приятелче — заплаших го и го ръчнах с показалец.
Обърканото му изражение щеше да ми е смешно, ако не бях толкова разярена, че чичо ми беше избрал точно него да ме следи. А и отчаяно се нуждаех от следовател, който бе на заплата към полицията на Албукърки. Безплатен труд.
— Приятелче ли ме нарече?
— Точно така, и ако си знаеш интереса — додадох, като направих още една крачка към него, — няма да ме обиждаш с първите глупости, които ти дойдат на ум.
— Добре — каза той и вдигна ръце в знак, че се предава. — Никакви обиди, заклевам се.
Изобщо не му повярвах. Щеше да ме обиди при първа възможност. По дяволите.
— Откога ме следиш?
— Чарлс… — рече той, докато се чудеше как да ме баламоса.
— Дори не се опитвай — сръчках го превантивно. — Откога?
— Първо… — Той ме хвана за раменете и ме избута към сградата, защото по улицата минаваше кола.
Когато бяхме вън от опасност, аз скръстих ръце и зачаках.
С въздишка на примирение той призна:
— От деня, в който Фароу изчезна от санаториума.
Рязко поех въздух, изпълнена с негодувание.
— Това беше преди една седмица. Следил си ме цяла седмица? Не мога да повярвам, че чичо Боб ми го е погодил.
— Чарли — подхвана Гарет със съчувствен тон. Не ми трябваше неговото съчувствие.
— Недей. Чибо няма да получи коледна картичка тази година. — Той разпери ръце в знак, че прекалявам и аз добавих: — Твоето име също няма да присъства в списъка.
— Аз какво съм направил? — попита и ме последва, когато тръгнах да прекосявам паркинга към улицата.
— Не е хубаво да дебнеш хората, Суопс.
— Не е дебнене, когато ти плащат за това.
Спрях и го погледнах намръщено.
— Във всеки случай, когато ти плаща полицията. А и чичо ти Боб нищо не ти е направил. Прецени, че е възможно Фароу да се свърже с теб и по необясними причини не искаше осъден престъпник да се закача с племенницата му.
Винаги се измъкваха с обяснението за осъдения убиец.
— Ще сключа сделка с теб.
— Добре — каза той с тон, в който се долавяше подозрение.
— На мен ми е нужно да открия Рейес, колкото и на теб, или по-скоро на чичо Боб. Ако ми помогнеш, и аз ще ти помогна.
— Защо? — попита той все още изпълнен със съмнения. Човек би си помислил, че никога не изпълнявам своята част от сделката. А аз почти винаги, с близо стопроцентов успех, се стараех с всички сили и при всякаква ситуация да изпълня своето задължение в сделката.