— Май трябва да полееш цветята си — провикна се Гарет.
— О, те са изкуствени. — Той гледаше цветята на перваза на прозореца ми. Или пък проблема с плесента ми беше излязъл извън контрол.
След доста дълга пауза чух:
— Тези са изкуствени?
— Да, исках да ги направя да изглеждат истински. Малко боя на спрей, малко течност за запалки и готово. Изкуствени умиращи растения.
— Защо са ти изкуствени умиращи растения? — попита той.
— Защото ако изглеждаха свежи и добре гледани, всеки, който ме познава, ще разбере, че са изкуствени.
— Ясно, но наистина ли това е била идеята?
— Аха.
Чух потрепване по вратата на банята, която водеше към дневната и я отворих бавно.
— Да? — обърнах се аз към Гарет, който стоеше там и четеше надписа. Онзи, който гласеше „Вход забранен за мъртъвци“. Все пак това си беше моята баня, моята светая светих. Не че надписът винаги вършеше работа. Господин Хабършам, мъртвецът от апартамент 2Б, най-редовно го пренебрегваше.
Гарет се протегна и бутна вратата.
Аз я бутнах обратно.
— Какво правиш?
— Проверявам дали не съм мъртъв.
— Чувстваш ли се мъртъв?
— Не, но мислех, че имаш надпис, който само мъртвите да виждат.
— Как точно бих могла да направя надпис, който само мъртвите на тази планета да виждат?
— Хей, това си е твоят свят — сви рамене той.
Излязох от банята, готова пак да се изправя пред този свят. Или поне пред малка част от него.
— Виж, Рейес е моя грижа, разбра ли? — казах, като взех отново ключовете и тръгнах към вратата.
— В момента той е избягал затворник. А това го прави и моя грижа. Да не би да те заплаши?
Трябваше да организирам нещата така, че Гарет да няма нищо общо с Рейес, и трябваше да го направя бързо. Доколкото знаех, Рейес не беше наранявал невинен човек — или поне не трайно — но не си струваше да рискувам гръбнака на Суопс.
— Имам нужда от помощта ти за един случай.
— Да, но се предполага, че трябва да те следя.
— Сделката ни още важи. — Заключих апартамента и тръгнах надолу по стълбите.
— Здравейте, госпожо Алън — извиках, когато чух скърцането на вратата в дъното на коридора.
— И тази ли е мъртва? — попита Гарет.
Спрях и отвърнах с тежка въздишка:
— Уви, не.
— Е, какво става с нашата сделка? — попита той, докато вървяхме към входната врата.
— Със сигурност участвам. Ти ще провериш кой е мъртвецът, който се вози в колата на Куки, а аз ще ти звънна в момента, в който разбера къде е Рейес.
Той ме гледаше с повече недоверие, отколкото бях свикнала да срещам. А бях свикнала да срещам доста голямо недоверие.
— Е, поне тялото му. Този кретен го е скрил от мен.
— Фароу е скрил тялото си от теб?
— Да, така направи. Този кретен. И ние трябва да го намерим, преди да е умряло.
Гарет разтърка лицето си с върховете на пръстите си.
— Съвсем се обърках.
— Добре. Остани си така. Гръбнакът ти ще ти е благодарен.
На път към офиса разказах на Гарет за нелегалния пътник на Куки и когато стигнахме до нейната кола на паркинга той си записа марката, модела и регистрационния номер. Можеше да проследи предишните собственици на колата, докато аз търсех двамата изчезнали — Мими и Рейес. Всъщност имах нужда от Ейнджъл за тази работа, но можех най-малкото да накарам Куки да провери по болниците за ранени мъже — мургави, малко над трийсетгодишни, много секси — приети през последните няколко часа. Може вече да е бил открит, а да не е искал да знам. Но трябваше да го направя дискретно.
След като Гарет си тръгна, аз се качих по стълбите до бара на татко, спрях да огледам района, преди да вляза в офиса на Куки, после хлътнах вътре.
Куки вдигна поглед към мен и аз мигом й направих знак с показалец пред устата си да мълчи. Свикнала с мъртвите, които се появяваха когато си щат, тя застина, огледа стаята предпазливо и се обърна към мен с въпросително извити вежди.
Като продължавах да държа пръста на устата си, отидох до нея на пръсти — и аз не знам защо, така реших — и взех от бюрото химикалка и лист. След като хвърлих още един поглед на стаята, надрасках бележка, в която я молех да провери в болниците за Рейес и й я подадох. Точно тогава чух някой да се прокашля до мен. Без малко да скоча до тавана и напълно да изкарам ангелите на Куки. Обърнах се и видях Рейес, облегнат на стената до бюрото й. Мамка му, биваше си го.