— Добре, ще те попитам нещо — казах, за да привлека интереса й. — Ако ти си умиращият син на Сатаната, къде щеше да скриеш тялото си?
Тя ме погледна със съчувствие.
— След като ти си тази, от която се крие, сладурче, предполагам, че е избрал последното място на света, където би проверила.
— Без да се засягаш — казах разочаровано, — не ми помогна много.
— Знам. Никак не ме бива в сферата на свръхестественото. Затова пък приготвям жестоко пържено пиле.
— А, добре. Мразя да пържат добричките.
— Може ли да го получа за Коледа? — попита тя.
— Рейес?
С въздишка на влюбена, тя каза:
— Не, другия.
— Пфу — рекох, като разбрах, че говори за Гарет. Добре де, той беше секси и така нататък, но все пак „пфу“.
— Казваш го, защото ревнуваш, че има нещо между нас.
След удивително невъзпитано прихване отвърнах:
— Нещото между вас сигурно е тайна и за него.
— Щом казваш, приятелко — тросна се тя и ми показа длан, преди да затвори вратата. Много обичах, когато я прихванеше да театралничи.
Когато се върнах в апартамента си, Гарет продължаваше да изучава ъгъла на господин Уонг.
— Няма да те ухапе — подхвърлих заядливо.
Той сбърчи вежди със съмнение, а после ме погледна с любопитство.
— Какво е да растеш и около теб да е пълно с мъртви хора? Не се ли страхуваше?
Ухилих се.
— Не познавам друг живот. А и не се плаша като повечето хора. Не се плаша лесно.
— Е, все пак си жътварят на души — каза той и потрепери, за да ме подразни.
После погледът му бавно обходи тялото ми, като очевидно се радваше на гледката.
— Стига си зяпал нещо, което не можеш да имаш — срязах го, грабнах чашата си и се отправих към кухнята.
— Просто проверявах как си с телосложението. Анцугът ти седи много добре като за момиче на име Чарлс.
Нямаше как да не се разсмея, а той стана и тръгна към вратата. Отвори я и се поколеба.
— Да не би да имаш нещо друго наум? — попитах.
Той ме погледна с дяволити пламъчета в очите.
— Освен факта, че мога да те хапна ли?
Въздухът изтрещя от гнева на Рейес. Зачудих се дали Гарет не направи това нарочно. Може би се досещаше за схемата на отношенията с отвъдното.
— Не се гледа с добро око на канибализма, приятел.
— Нали няма да подадеш жалба за сексуален тормоз?
— Не, но ще те държа под око — отвърнах и разклатих кафето в чашата си.
Той ми намигна и затвори вратата.
Изчаках един момент и попитах:
— Цяла нощ ли смяташ да седиш тук и да се цупиш?
Рейес изчезна на секундата. Явно това беше отговорът му.
Пуснах компютъра, за да направя малко проучване, преди да се гушна под „Бъгс Бъни“. Имах това пухено юрганче от деветгодишна. Доста неща бяхме преживели заедно, включително и случката с Уейд Форестър. Бях в средното училище. Той беше в училището на живота. Там усвояваха далеч повече за възпроизводството, отколкото в гимназията. „Бъгс Бъни“ изгуби своята невинност тогава.
И тъй, върнах се към демонския проблем. Щом не можех да видя тези проклетии, как се очакваше да се боря с тях? От друга страна, дори да можех да виждам демони, как се очакваше да се боря с тях? Не бях пропуснала покрай ушите си изтърваните от Рейес реплики за въставането ми срещу въплъщението на злото. Имах нужда от информация за всичко демонично.
Пуснах търсене за това как се откриват демони и получих кръгла нула в резултат на усилията си. Всичко, което излезе на екрана ми, беше безполезно като конец за зъби при самолетна катастрофа — от сведението, че синдромът на дефицита на вниманието се дължи на обладаване от демони, до видеоигри, пълни със страшилища. Но след няколко страници открих сайт, който ми се стори почти свързан с въпроса. Като пренебрегнах факта, че името на собственичката беше Мадам Невен, прехвърлих легенди, фолклор, библейски и исторически препратки и стигнах до страница, наречена „Как да установим наличието на демони“. Бинго.
А и Мадам Невен беше наистина полезна. Предоставяше цял списък с начини за откриване на демони, от хвърляне на сол в очите им — за което първо се искаше да съм ги видяла и второ, предполагаше евентуална заплаха от съдебен иск, защото като нищо щях да ослепя нещастника, когото бих заподозряла като обладан — до препоръка да се наблюдават растенията при влизането на съмнителния индивид в стая. Очевидно присъствието на демони би накарало нещастните същества да повехнат, преди да се усетят откъде им е дошло. Огледах апартамента си. По дяволите тази моя страст към изкуствените умиращи цветя. Може би трябваше да си взема кактус.