Трябваха ми нови дрехи.
Силно думване накара всички ни да се обърнем към Улрих. Той също се обърна и погледна през рамо. Вратата се отвори отново, блъсна се в якия му като скала гръб и се чу същият силен звук. После още един и още един, докато Куки най-сетне спря и изкрещя.
— К’во е това бе?
Чу се пъшкаме, докато тя се опитваше да отмести препятствието, което й пречеше да влезе.
Улрих погледна към Смит въпросително. Смит, от своя страна, погледна мен.
— Това е съседката ми.
— А, Куки Ковалски. На трийсет и четири. Разведена, с едно дете от женски пол — издекламира той, за да ми докаже, че си е подготвил домашното. — Пусни я да влезе, Улрих.
Улрих се отмести встрани и Куки влетя през вратата, набрала твърде голяма инерция, за да може да спре. След като едва не заби глава в барплота, тя най-сетне закова спирачки.
— Здравей, Куки — посрещнах я бодро. Тя не спираше да мести поглед от един към друг от мъжете, така че аз добавих: — Това са новите ми приятели. Прекарваме си много добре.
— Те носят оръжия.
— Спор няма. — Взех чашата за кафе от ръката й, за да я напълня. Взаимното ни уважение към тази божествена сутрешна дрога ни свърза на мига, в който се срещнахме преди три години. Сега ни съединяваше като с телбод. — Да си призная — додадох с поглед към Смит, — не вярвам отношенията ни да са дълготрайни.
Куки още не можеше да свали поглед от тях.
— Защото носят оръжия ли?
— Тъкмо си тръгвахме — каза Смит, изправи се и изпъна сакото си с движение на раменете.
— Трябва ли да си ходите? Ама наистина ли?
Той се усмихна, очевидно решил да пренебрегне сарказма, струящ от всяка моя дума и кимна, докато минаваше покрай нас.
— Забравихте да споменете за кого работите, Франк.
— Не съм. — И помаха с ръка, преди да затвори вратата.
— Хубав мъж — отбеляза Куки, — малко в стил Джеймс Бонд.
— Ясно, ще ти купя мъжка секс кукла за Коледа.
— Има ли такива? — попита тя заинтригувана.
Нямах представа. Но мисълта за това ме накара да се изкискам.
— Защо си тук в този час? — попитах с известно негодувание.
— Не можех да спя и видях, че при теб свети.
— Явно ще започнем рано деня.
Чукнахме чашите си с кафе, вдигайки тост бог знае за какво.
След като си взехме още по един душ, преди да се е зазорило — поотделно, разбира се, въпреки че аз отново бях в компанията на Мъртвеца от багажника, което ставаше наистина досадно, защото беше трудно да си бръсна краката, докато са настръхнали — с Куки тръгнахме към офиса, когато слънцето едва се показваше над хоризонта. Сред леките облачета в небето изригваха розови и оранжеви експлозии, възвестяващи новия ден. А той щеше да е прекрасен. Докато не се спънах и не разлях кафе върху китката си.
— Мадам Невен? — попита Куки, докато аз сипех проклятия. Тя изглеждаше заинтригувана и малко скептична.
— Разбирам те, но тя знае нещо. Усещам го. А щом аз науча това, което знае тя, всички ще знаем малко повече. Знанието е сила, скъпа.
— Държиш се странно.
— Извинявай, просто не мога да се удържа. Мозъкът ми е в стрес. Две сутрини е на педал от тъмни зори. Не знае какво да мисли, как да реагира. Ще си поговоря с него след малко. Може да го подложа на терапия.
— Да се надяваме, че тази сутрин ще получим училищните списъци, та да проуча съучениците на Мими и да разбера дали някой от тях не го е сполетяло нещо подобно.
— Имаш предвид дали няма още мъртви?
— Нещо такова — потвърди тя.
Минахме по външното стълбище към офиса. Аз се насочих право към кафеварката, за да я заредя за деня, а Куки провери факса.
— Тук са — възкликна тя ентусиазирано.
— Училищните списъци? Вече? — Я колко бързо.
Куки включи компютъра и се настани зад бюрото си.
— Ще се поразровя, да видим какво ще излезе.
Предната врата на кабинета на Куки се отвори и някой надникна колебливо.
— Отворено ли е? — попита мъжът. Изглеждаше около шейсетте, както беше обърнат в профил.
— Разбира се — казах и го поканих с жест. — Какво можем да направим за вас?
Той изпъна рамене и влезе, следваше го жена на приблизително същата възраст. Беше облечен в тъмносин блейзър и ми приличаше на спортен коментатор с безупречно сресаната си побеляла коса. Тя носеше леко старомоден костюм с панталон в цвят каки, който бе в тон със светлата й коса. Следваше ги облак от печал, гъст и осезаем. Те скърбяха.