Харолд кимаше в синхрон с жена си. Радвах се, че не подозират Уорън. Изглежда му имаха пълно доверие. Реших, че трябва да са наясно какво става.
— Съжалявам да ви го кажа, но Уорън е задържан за разпит.
Уанда стисна устни тъжно, когато Харолд заговори:
— Знаем, но повярвайте ни, той няма нищо общо с това. Във всеки случай Мими не искаше да го замесва.
— С Куки мислим, че всичко може да е започнало още в гимназията.
— Гимназията? — попита изненадан Харолд.
— Имала ли е някакви врагове?
— Мими? — Уанда се засмя леко. — Мими се разбираше чудесно с всички. Просто си беше такава. Приветлива и търпелива.
— Твърде търпелива — вметна Харолд. Погледна жена си, преди да продължи: — Ние не харесвахме най-добрата й приятелка. Как й беше името?
— Джанел — каза Уанда и изражението й леко се напрегна.
— Джанел Йорк? — попитах. — Били са най-добри приятелки?
— Да, в продължение на няколко години. Това момиче беше необуздано. Твърде необуздано.
Хвърлих бърз поглед на Куки, колкото да й дам знак да наостри уши и съобщих:
— Джанел Йорк е загинала при автомобилна катастрофа миналата седмица.
Поразените им изражения показаха, че не са имали никаква представа.
— Боже мой — промълви Уанда.
— А познавахте ли Томи Запата? — В малките градове обикновено всеки се познава с всеки. Нямаше начин да не са познавали нашия търговец на коли.
— Разбира се — кимна Харолд. — Баща му работеше дълги години към общината. Занимаваше се с озеленяване и най-различни неща, но най-вече с гробището.
Това нямаше да прозвучи добре, но пък трябваше да ги уведомя. Трябваше да разбера какво става.
— Томи Запата е бил открит мъртъв вчера сутринта. Убит е.
Шокът им прерасна в пълно изумление. Бяха искрено зашеметени.
— Той беше една година по-голям от Мими — проговори Харолд. — Учеха в едно училище.
— Не разбирам какво става — каза Уанда с отчаяние в гласа. — Антъни Ричардсън също умря миналата седмица, синът на Тони Ричардсън. Самоуби се.
Куки записа името и попита:
— И той ли учеше в същото училище като Мими?
— Беше в нейния клас — отвърна Харолд.
Някой разчистваше, оправяше си сметките, а Мими очевидно беше на радара му. Семейство Маршал трябваше да знаят нещо. Със сигурност нещо се беше случило в гимназията и то щеше да ни насочи към началото на тази история.
— Господин и госпожо Маршал, когато Мими е била в гимназията, тя се е преместила от Руис в Албукърки, за да живее с баба си. Защо?
Уанда примигна срещу мен и сбърчи вежди замислено.
— Скара се с Джанел. Просто разбрахме, че иска да се махне.
— Тя ли ви каза, че са се скарали?
— Не — отвърна Уанда, като си припомняше. — Всъщност не. Единия ден бяха най-добри приятелки, а на следващия — врагове. Изглежда просто бяха тръгнали в различни посоки.
— Това никак не ни разстрои — добави Харолд. — Никога не сме одобрявали приятелството на Мими с нея.
— Случи ли се нещо конкретно, което да причини разрива?
Те се спогледаха и свиха рамене безпомощно, докато се опитваха да си спомнят.
— Каквото и да се е случило — каза Уанда, — то накара Мими да изпадне в дълбока депресия.
— Заварвахме я да плаче в стаята си — унило рече Харолд, натъжен от изплувалите стари болезнени спомени. — Престана да излиза, престана да се храни, престана да си взима душ. Стигна се дотам, че всяка сутрин ни убеждаваше, че е болна, умоляваше ни да не ходи на училище. В един момент отсъства почти три седмици подред.
Лицето на Уанда също помръкна при спомена.
— Заведохме я на лекар, който препоръча да я види психолог, но преди да й назначим час, тя помоли да се премести в Албукърки при майка ми. Искаше да учи в „Сейнт Пайъс“.
— Развълнувахме се, че отново проявява интерес към учението. Винаги е била отлична ученичка, а „Сейнт Пайъс“ бе престижно училище. — Харолд се чувстваше длъжен да се оправдае, задето я бяха оставили да замине. Не се съмнявах, че не им е било леко да вземат това решение.
Уанда потупа коляното му, отчасти възвърнала увереност.
— Честно казано, госпожице Дейвидсън, колкото и зле да звучи, отдъхнахме си с облекчение, когато тя замина. Всичко се промени от момента, в който дойде тук. Успехът й се повиши стремглаво и започна да се интересува от допълнителни дейности. Беше пак предишното момиче.