Не, Нийл се страхуваше. Изглежда бе искрено загрижен за Рейес. Този извод ме изненада. Нийл ежедневно работеше със стотици затворници. Умората от състраданието със сигурност играеше голяма роля в професията му. Човек би си помислил, че само стресът стигаше, за да отдалечи всякакви чувства на загриженост. Но аз я усещах. Чувствах връзката между него и Рейес. Може би се беше привързал към него след дългия престой на Рейес в затвора, като през цялото време бе съзнавал, че той е нещо повече, не изцяло човешко същество. Във всеки случай бях готова да го целуна по устата на мига, стига да не се беше държал така гадно с мен в гимназията. Облекчението, че Нийл е на моя страна в тази история, на страната на Рейес, понамали напрежението в стомаха ми, макар и само за малко.
— Откъде знаеш, че е ранен? — попита той и аз буквално долових как емоциите в него преливаха. Загриженост. Съчувствие. Страх. Те се излъчваха към мен и се завихряха като задушаващ дим.
Примигнах и се концентрирах.
— Ще ти кажа нещо — заговорих, като се надявах, че избликът на откровение няма да ме приземи върху някой кактус. Щеше да е доста болезнено. — Но нали знаеш, че за тази история трябва да си широкомислещ и да не си поставяш ограничения?
Той се поколеба, зачуден накъде бия, после кимна предпазливо.
Наведох се напред и заговорих тихо с надеждата, че това ще намали шока.
— Рейес е свръхестествено същество. — Нийл не показа никаква реакция, дори не мигна, така че аз продължих. Най-вече защото ужасно много се нуждаех от помощта му. И отчасти защото бях любопитна докъде мога да стигна. Докъде бе готов да стигне той, за да научи истината. — Искам да кажа, че и аз имам някои способности, но не съм като него.
След продължителен размисъл, той покри лицето си с длани и ме погледна през разперените си пръсти.
— Аз откачам — заяви той. После преосмисли глаголното време и добави: — Не. Вземам си думите обратно. Откачил съм вече. Стана каквото стана. Сега за мен няма надежда.
Той натисна копчето на интеркома.
— Да, господине? — чу се мигновен отговор. Биваше си я.
— Луан, трябва незабавно да уредиш освидетелстването ми. С вчерашна дата, ако е възможно.
— Разбира се, господине. Имате ли някакви предпочитания?
— Не — каза той и поклати глава. — Всичко ще свърши работа. Ти прецени.
— Ще се заема с това веднага, господине.
— Много е добра — каза той, щом Луан прекъсна връзката.
— Изглежда е така. А по каква причина искаш да те освидетелстват?
Той ми се намръщи, като че ли аз бях виновна за психическия му срив.
— Колкото и да е болезнено за мен да го призная, аз ти вярвам.
Опитвах се да прикрия усмивката на облекчение.
— Не, наистина ти вярвам. Като че ли си ми казала, че си спукала гума или че навън е облачно. Нищо необичайно. Нищо притеснително.
Боже, наистина се беше променил след гимназията. Нямах предвид само биреното коремче и оплешивяването.
— И това е лошо?
— Разбира се, че е лошо. Аз работя в затвор, за бога. Не се случват такива неща в ежедневието ми. Въпреки това всяка клетка от тялото ми приема факта, че Рейес е свръхестествено същество. По-скоро бих се усъмнил в прогнозата за времето, отколкото в това.
— Всички се съмняват в прогнозата за времето, а и сега се намираш в моето ежедневие — казах с усмивка. — Моят свят е страхотен. Но имах причина да ти кажа това.
Той ме погледна отново и вдигна вежди въпросително.
— Имам нужда от помощта ти. Трябва да разбера кой е посещавал Рейес в затвора.
— И защо ти е нужна тази информация?
— Защото трябва да намеря тялото му.
— Мъртъв ли е? — извика разтревожено Нийл. Той скочи и се приближи към мен.
— Не, Нийл, успокой се. — Вдигнах ръце в знак, че се предавам. — Не е мъртъв. Или по-скоро мисля, че не е. Но скоро ще бъде. Трябва да открия тялото му. Както казах, той е ранен. Сериозно.
— И мислиш, че някой го е приютил? Някой, който го е посещавал?
— Точно така.
Той се обърна и натисна отново копчето на интеркома.
— Луан, можеш ли да ми намериш имената на всички, които са посещавали Рейес Фароу през последната година? Искам да знам също и имената на хората, които той е посочил в списъка на посетителите, кои са били одобрени от властите и кои не.