— Да, всъщност мисля, че беше.
Интересно. Зачудих се дали Рейес би реагирал, ако случаят не беше такъв.
— Мисля, че Рейес щеше да спре боя така или иначе — рече Нийл, сякаш четеше мислите ми.
— Кое те кара да го твърдиш?
— Когато влязохме в двора, тръгнах право към него. Исках да се уверя, че никой друг няма да го нападне. Отчасти, защото не исках той да пострада, отчасти защото донякъде ми беше известно на какво е способен. Не исках и някой от колегите ми да пострада. Наредих му да легне и коленичих до него, докато кризисният екип пускаше сълзотворен газ в двора. Носех маска, но се наведох към него… Просто трябваше да разбера.
— Да разбереш какво?
— Попитах го защо спря боя.
— Какво ти отговори?
— Отначало отричаше. Каза, че не знае за какво говоря, след това не каза и дума, но може да е било заради сълзотворния газ.
— А по-късно?
— Докато придвижвахме мъжете навътре към килиите, той се приближи до мен в очакване да бъде претърсен и ми каза, че е видял войни, достатъчни за хиляда живота.
Като знаех какво е имал предвид Рейес, преглътнах с усилие.
Нийл ме изгледа с любопитство.
— Какво е имал предвид? Със сигурност не е участвал в истинска война и реших, че може би ти ще можеш да ми обясниш. — Той допря пръстите на двете си ръце. — Сега е твой ред.
Добре, трябваше да съм честна с него, но не можех да му кажа всичко. Нямаше да е честно спрямо Рейес. Щях да споделя само необходимото.
— Не съм сигурна как точно да ти го кажа — започнах колебливо, — но Рейес със сигурност е виждал войни и то много. — Гледах Нийл, изучавах го, за да мога да преценя реакцията му. — Той е бил военачалник на армия в продължение на векове, просто не на армия от този свят.
— Извънземен ли е? — почти изкрещя Нийл.
— Не — отвърнах, като се помъчих да не се разсмея. — Не е. Не мога да ти кажа всичко… той просто е свръхестествено същество.
— Край — отсече той и стана от стола си. — Отиваш в карцера.
Хвана ме за ръката и ме задърпа да стана, макар и не грубо.
— Какво? Все пак ти казвам разни неща.
— Не, тия съм ги чувал вече, кажи нещо ново, нещо по-стъписващо. Виждам, че доста премълчаваш.
— Не, аз просто…
— Знаеш ли на колко хора съм разказал това? — Той се наведе напред и зашепна остро, като че ли някой можеше да го чуе. — Даваш ли си сметка колко налудничаво звучи?
Вървяхме към вратата.
— Чакай, не можеш наистина да ме хвърлиш в карцера.
— Само гледай.
— Нийл!
— Луан — каза той, като отвори вратата, — дай ми белезниците.
Куки, която седеше в офиса на Луан, вдигна поглед от лаптопа си, намръщи се, но не прояви особен интерес и се върна към работата си.
— Добре, предавам се — вдигнах ръце. Когато той разхлаби хватката си, аз извих ръката си, за да я измъкна от неговата и процедих през зъби: — Но няма аз да съм виновна, като започнеш да си подмокряш леглото нощем.
Той се усмихна приветливо на Луан и затвори вратата.
— Имаш още един шанс. Ако го пропуснеш, няма да видиш повече дневна светлина.
— Добре — заявих и го сръчках с показалец в гърдите, — щом искаш да играем грубо, ще играем грубо. Рейес Фароу е син на Сатаната.
В момента, в който го казах, в момента, в който думите се изплъзнаха от устата ми, изпаднах в шок. Вдигнах ръце към устата си и стоях дълго време, загледана в нищото.
Рейес щеше да ме убие, задето съм издала такава тайна. Щеше да ме нареже на тънки ивички с бляскавия си меч, знаех си. Не, момент, бих могла да поправя стореното. Извърнах ужасения си поглед към Нийл. Той изглежда се колебаеше по въпроса за карцера.
Отпуснах ръце и се разсмях. Или поне се опитах да се смея. За беда звучах като давеща се жаба, но бях стресната, разтърсена.
— Само се шегувам — продумах напрегнато под заплахата от сигурна смърт. Плеснах го по рамото. — Знаеш как е пред заплаха от карцер. Започваш да дрънкаш врели-некипели.
Обърнах се да седна отново на стола си и да скрия зяпналата си уста пред собствената ми глупост, а той каза:
— Не се шегуваш.
Изпуфтях и се обърнах към него.
— Естествено, че се шегувах. Ти сериозно ли? Синът на Сатаната? — Още веднъж изпуфтях и седнах. — Та докъде бяхме стигнали?
— Как е възможно това? — Той тръгна към бюрото си зашеметен. — Как е възможно?