— Уорън Джейкъбс! — възкликна тя и го шляпна по главата.
— Ох. — Той разтри мястото, където Куки го удари, а тя му взе пистолета и го натъпка в чантичката си.
— Да не искаш някой да умре?
Той повдигна рамене като дете, смъмрено от любимата си леля.
— Какво правиш тук? — попита тя.
— След като се обади, отидох до сградата, в която живееш, после те проследих дотук и чаках да видя дали Мими ще се появи. Когато това не се случи, реших да вляза.
Изглеждаше малко раздърпан и измършавял след дни притеснение. И беше толкова виновен за изчезването на жена си, колкото бях и аз. Можех да отгатвам човешките емоции като никой друг, а той излъчваше невинност. Имаше угризения за нещо, но не беше свързано с незаконни действия. Вероятно се чувстваше виновен за въображаемо прегрешение, поради което според него жена му си бе тръгнала. Каквото и да ставаше, сериозно се съмнявах, че имаше нещо общо с него.
— Хайде — обадих се аз и поведох двамата обратно навътре. — Брад — извиках.
Главата му се показа от отвора, на лицето му играеше дяволита усмивка.
— Липсвам ли ти вече?
— Ще проверим колко те бива, красавецо.
Той повдигна вежди, готов за предизвикателството и завъртя шпатулата както барабанист от рок-група върти палка.
— Само седнете и гледайте — каза, преди да се завърти и да запретне ръкавите си.
Този хлапак щеше да разбие сума ти сърца. Потреперих, като си представих купищата жертви, които свалячът щеше да натръшка подире си.
Три порции мучо гранде бурито за закуска и седем чаши кафе по-късно — само четири от тях мои — седях с човек, дотолкова поболял се от тревога и съмнения, че правех залози колко дълго ще задържи закуската си. По-голяма бе вероятността да не успее.
Разказа ми как се е променило поведението на Мими напоследък.
— Кога забелязахте тази рязка промяна? — попитах, като това беше приблизително сто и дванайсетият ми въпрос. Горе-долу де.
— Не знам. Толкова съм погълнат от работата си. Понякога се чудя дали ще забележа, ако собствените ми деца пламнат. Мисля, че преди три седмици.
— Като стана дума — казах аз и вдигнах поглед към него, — къде са децата?
— Какво? — попита той и срещна погледа ми. — О, при сестра ми са.
Това определено беше плюс. Човекът беше развалина. Благодарение на Норма се издигнах с едно стъпало нагоре от водене на записки върху салфетки към водене на записки върху кочан за сметки.
— И жена ви не е споделила нищо? Не е задавала необичайни въпроси? Не ви ли е казвала, че се притеснява, защото се чувства, сякаш я следят?
— Прегори един печен бут — съобщи той, пооживен, че може да отговори на някой от въпросите ми. — След това всичко отиде по дяволите.
— Значи взема готвенето много присърце.
Той кимна, после поклати глава.
— Не, нямах предвид това. Тя никога не прегаря печеното. Особено бутовете.
Куки ме ощипа под масата, като видя, че се двоумя да се изкискам или не. Стрелнах я кръвнишки, след което възвърнах загриженото си и разбиращо изражение.
— Вие сте професионален детектив, нали? — попита Уорън.
Примигнах бързо.
— Дайте определение на „професионален“. — Той продължаваше да гледа втренчено, потънал в мислите си и аз добавих: — Наистина, не съм като другите частни детективи. Нямам етичен кодекс, нито правила за поведение и не си падам по почистването на оръжията.
— Искам да ви наема — заяви той, без да се притесни от признанието ми за почистването на пистолета.
Канех се да му разиграя сценката как заради Куки ще работя безплатно — особено при положение, че й плащах само колкото да може да се храни човешки — но парите щяха да са от полза, когато започнеха да пристигат сметките.
— Хонорарът ми е много висок — казах, стараейки се да звуча като кръчмарска проститутка.
Той се наведе напред.
— Аз пък съм много богат.
Погледнах към Куки за потвърждение. Тя повдигна вежди и кимна.
— Е, добре тогава, изглежда, ще работим заедно. Един момент — вметнах, като мислите ми препускаха една през друга, — колко богат?
— Мисля, че достатъчно.
Ако отговорът му беше още малко по-смътен, щеше да напомня консистенцията на храна в ученически стол.