Ножът се приближаваше. Отново погледнах към него точно когато върхът му разкъса кожата в областта на сърцето ми. Преди да осъзная какво върша, се наведох и реалният свят рязко се завърна. Мъжът, неспособен да спре инерцията си, полетя към стената зад мен. Докато се разминавахме, вдигнах моя нож и като комбинация от собственото му тегло и силата ми при движението нагоре се получи така, че го забих в шията му.
Той се препъна в някакви кашони и се заби с глава в стената, при което загуби контрол и изпусна ножа си. Изритах го под една от стоманените маси за подготовка на храна и се втурнах към баща ми, без да изпускам от поглед онзи, който за малко не се беше превърнал в мой убиец. Мъжът притисна врата си с ръка, а между пръстите му се стичаше кръв. Издаваше бълбукащи звуци.
Почувствах се малко зле, но той беше започнал пръв.
Горе-долу в този момент чух сирените. Може би татко беше успял да задейства тайна аларма, преди онзи да го завърже. Опитах да махна превръзката от устата му, но пластовете бяха много, човекът не беше пестил лепенката. Изведнъж изпитах усещането сякаш падам от голяма височина, всичко около мен потъна в мрак и, изгубила равновесие, се озовах в шкафа до мен. Поех дълбоко въздух, изправих се на крака и продължих да търся края на лепенката, който явно беше неуловим като дъгата. Това, че пръстите ми трепереха неконтролируемо, не помагаше.
Чух как двама униформени се втурнаха през задната врата.
— Тук сме — извиках и заоглеждах нападателя си. Той се мяташе като риба на сухо в опит едновременно да се измъкне от купа с кашони и да спре кървенето от вената си.
Полицаите влязоха в кухнята предпазливо, а после единият приближи до мен, за да помогне, а другият се обади за подкрепление и линейка.
— Този човек се опита да ме убие — заявих пред полицая потресена. Не го познавах. Беше млад и вероятно новак.
Той хвърли поглед през рамо, докато размотаваше лепенката от главата на баща ми, а после отново погледна към мен.
— Мисля, че сте победили — каза с намигване.
В този миг ме изпълни чувство на гордост.
— Да, победих. — Отново насочих поглед към нападателя. — Ще замахваш към мен с остър нож, а?
Другият полицай му беше сложил белезници и притискаше кухненска кърпа към врата му. Надявах се да не кърви до смърт. Никога не бях причинявала нечия смърт директно.
Новакът най-накрая се справи с лепенката.
— Толкова съжалявам, миличка — проговори баща ми с дрезгав глас.
Аз го прегърнах, а полицаят продължи да се труди над освобождаването на баща ми. Лепенката покриваше почти всеки сантиметър от тялото му. Двамата с баща ми треперехме, а очите ни бяха насълзени.
— Ранен ли си? — попитах точно когато чичо Боб влетя в помещението с медицински екип по петите си.
— Лиланд! — извика и коленичи. Отправи леден поглед към човека риба, а после се обърна към нас. — Не получихме сигнала.
— Какъв сигнал? — попитах предпазливо.
Баща ми заби поглед в пода, а Чибо обясни:
— През последните седмици Карузо отправяше заплахи към баща ти, което до голяма степен е в нарушение с условията по освобождаването му. Поставихме хора да наблюдават, но също така се уговорихме за сигнал, в случай че се появи.
— Може да се каже, че ме изненада — включи се баща ми с нотка на сарказъм в гласа.
— О, мен също — добавих в подкрепа на баща си. — Мен също ме изненада.
— Знаех, че ще се справиш с него — заяви баща ми, а новакът освободи ръцете му. Изражението му излъчваше респект. — Как го направи?
Погледнах самоуверено.
— Какво как съм направила?
— Движението, което направи — поясни баща ми със слаб глас. — Беше… нечовешко.
— Добре, да му дадем нещо за пиене — обърна се чичо Боб към новака.
— Разбира се, сър. — Новакът ми отправи гримаса, преди да се отдалечи. Страхотно. Половината от служителите в полицейския участък вече ме смятаха за откачалка. Време беше да включим и другата половина.
— Лиланд — смъмри го Чибо, докато му помагаше да седне на един стол, — не можеш да говориш така пред други хора.
— Ти не я видя — възрази баща ми, а аз внезапно се почувствах отново като грозното пате. Мислех, че съм се простила с този персонаж преди години. Очевидно не беше така. — Начинът, по който се движеше, беше…