— И какво е то? — попита Куки, като си водеше записки на лаптопа.
— Били са наистина добри в пазенето на тайна. — Спрях на алеята на господин Кирш. — Къде каза, че е жена му?
Куки затвори лаптопа и вдигна поглед.
— Хубава къща. — Повечето къщи в Таос бяха хубави. Мястото беше скъпо за живеене. — На север е, на гости на майка си.
— Знаеш ли какво? — попитах и излязох от джипа. — Когато свършим с този случай, предлагам да последваме примера й. Имам предвид, че север е добра посока.
— Трябва да отидем във Вашингтон.
— Звучи добре.
— Или Ню Йорк — промени решението си тя. — Влюбена съм в Ню Йорк.
Кимнах.
— Аз само го харесвам, но съм „за“.
Бащата на конгресмена Кайл Кирш имаше вид да не е бил лесно препятствие за преодоляване по свое време. Беше висок, строен и с масивна мускулатура дори сега.
Имаше прошарена руса коса и пронизващи небесносини очи. Пенсиониран или не, той беше по природа човек на реда. Позата му, маниерите му и всеки несъзнателен тик подсказваха за дълга и успешна кариера в залавянето на престъпници. Напомни ми за моя собствен баща, което предизвика пристъп на тъга. Бях му така ядосана и в същото време толкова загрижена за него. Реших за доброто на всички да се съсредоточа върху загрижеността. Двамата с него щяхме дълго да си поговорим. Но засега трябваше да науча дали господин Кирш е замесен в изчезването на Хана Инсинга.
— Помня случая, сякаш беше вчера — заговори господин Кирш, а очите му оглеждаха папката като ястреб, следящ плячката си. Съмнявах се, че му убягваше много. — Целият град се събра да я търси. Изпратихме хора да я издирват в планината. Разпространихме листовки в градовете на радиус от сто и шейсет километра. — Той затвори папката и закова изумителните си очи върху мен. — Това е случай, който не успяхме да разрешим, дами.
Двете с Куки се спогледахме. Тя седеше до мен на коженото канапе с химикалка и бележник в ръка. Домът на семейство Кирш беше декориран в черно и бяло като холгцайнска крава с бежови акценти, типични за пейзажа на Ню Мексико. Интериорът бе очарователна смесица от кънтри и югозападен стил.
Можех да почувствам болката в сърцето на господин Кирш след всичкото изминало време.
— Според доклада вие сте говорили лично с всеки гимназист поотделно. Има ли нещо, което не е включено в него? Нещо, което не сте сметнали за достатъчно важно, че да отбележите?
Устата му се превърна в права линия. Изправи стройната си фигура и застана пред един прозорец с изглед към малко езеро.
— Много неща не бяха включени — призна той. — Но колкото и да се опитвах, не можах да разгадая значението на никое от тях.
— Според свидетелите — продължих и отворих папката в скута си, — Хана може и да е, а може и да не е присъствала на партито. Може и да си е тръгнала рано и сама, а може и да не го е направила. И също така може и да е, а може и да не е отишла до бензиностанцията в близост до къщата си. Има толкова много противоречащи си твърдения, че ми е трудно да сглобя нещата.
— Знам — обърна се той към мен. — Опитвах се да ги сглобя в продължение на две години, но колкото повече време минаваше, толкова по-неясни ставаха разказите. Беше влудяващо.
Винаги се случваше така със ситуации като тази. Реших да се целя в десетката. В този момент нещо в мен говореше, че бившият шериф не прикрива никого, но трябваше да знам със сигурност.
— В доклада си казвате, че сте разпитвали сина си и че той е присъствал на партито, но той е един от учениците, заявили, че не са я виждали там.
С тежка въздишка той отново седна срещу мен.
— Мисля, че вината за това донякъде е моя. С майка му бяхме на почивка през този уикенд и го бяхме заплашили, че ще му струва живота, ако напусне къщата. Първо ни каза, че не е присъствал на партито от страх да не си изпати. Но след като няколко хлапета потвърдиха, че е бил там, той най-накрая си призна. Това обаче беше всичко, което успях да измъкна от него. Точно както се случи с няколко други ученици, от него получавах смесени сигнали. Странна отдръпнатост, която не можех да си обясня.
Господин Кирш казваше истината. Не беше замесен в изчезването на Хана повече, отколкото мен самата.
— Понякога децата прикриват други неща, заради които смятат, че ще загазят, а те всъщност нямат нищо общо с конкретния случай. Сблъсквала съм се с това няколко пъти по време на разследвания.