Той кимна.
— Аз също. Но възрастните също го правят — заяви с усмивка.
— Да, така е. — Ние се изправихме, готови да си тръгнем. — Между другото, поздравления за кандидатурата на сина ви.
От него заструиха разноцветни вълни на гордост. Топлината им ме обгърна и сърцето ми леко натежа. Ако бях права, синът му беше убиец. Нямаше да му е леко да понесе истината. А и на кого ли би било?
— Благодаря, госпожице Дейвидсън. Утре ще изнася реч в Албукърки.
— Наистина ли? — попитах изненадана. — Нямах представа. Не следя тези неща, а трябва да го правя.
— Аз ги следя — заяви Куки и навири леко брадичка. Едва се сдържах да не се изкикотя. — Ще изнася реч в университета.
— Точно така — потвърди господин Кирш. — За съжаление, не мога да присъствам, но след няколко дни ще говори в Санта Фе. Надявам се там да успея да го чуя.
И аз се надявах на това. Може би щеше да е последният му шанс да види сина си на върха.
След като хапнахме в Таос и пътувахме три часа, за да се върнем в Албукърки, с Куки отидохме право на адреса, оставен ни от Гарет. Той вече беше там и чакаше в черната си кола на улицата. Паркирах зад него, а той излезе навън.
— Как мина телефонното ти обаждане? — попитах, като имах предвид разговора, който внезапно се беше наложило да проведе на излизане от офиса ми сутринта. Изпитвах любопитство на кого се беше обадил и защо.
— Прекрасно. Сега имам един служител по-малко.
— Защо? — попитах леко притеснена.
Той ми отправи дяволита усмивка.
— Накара ме да ти обещая да не те следя. Не спомена да не поръчвам да бъдеш следена.
Въздъхнах. Силно.
— Мръсник.
— Моля те — каза той и заобиколи джипа, за да помогне на Куки да слезе. Трябва да призная, че Мизъри не е най-лесното превозно средство за влизане и излизане.
— Благодаря — каза Куки изненадано.
— За нищо. — Гарет ни поведе по улицата към малка бяла постройка, моравата около която сериозно се нуждаеше от косене. — Държах човек по петите ти денонощно — Той хвърли поглед към мен, докато крачех до него. — Или поне аз си мислех, че по петите ти има човек денонощно. Оказа се, че онзи от снощи решил да си направи среднощна закуска, без да дочака някой да го смени. Около три сутринта, нали? — попита, а аз кимнах със стиснати от гняв зъби. — Животът ти е бил в опасност, в случай че не си схванала посланието. — Гарет извади лист хартия от джоба си.
— Получих посланието пределно ясно и силно, когато бях наръгана в гърдите. — Хвърлих поглед настрани. Куки ме подкрепи безпрекословно с решително кимване.
Гарет направи гримаса. Много непрофесионално от негова страна.
— Не си била наръгана, а порязана. И получих отговор от вашата мадам Невен. Като стана дума, сериозно ли е мадам Невен?
— Какво каза тя? — попита Куки развълнувано. Беше забавно.
— Написах й, че съм жътвар на души, както ми поръча — той кимна към Куки, — а тя отговори, че ако аз съм жътвар на души, тя е синът на Сатаната.
Аз се спънах на една неравност, а Гарет забеляза как се втренчих в Куки с широко ококорени очи.
— Опитах се да й пиша отново — продължи той, като ме наблюдаваше внимателно, — но тя не иска да си има работа с мен.
— Можеш ли да я виниш? — отговорих с престорено безгрижие. Мили боже, коя ли беше тази жена?
— Името на жената е Кари Лий-а-дел — каза той, затруднявайки се с произношението.
— На мадам Невен? — Откъде, по дяволите, беше научил това?
Той се намръщи.
— Не. На тази тук. — Той посочи към къщата. — Учителка в детска градина е.
О, ясно. Поех дълбоко въздух, а после хвърлих поглед към листа, където беше написано Кари Лайдел и се изкисках.
— Произнася се Лайдел.
— Наистина ли? Откъде знаеш?
Спрях и посочих към листа.
— Погледни тук. При две съседни гласни първата има думата.
Той смръщи вежди.
— Какво, по дяволите, значи това?
Отново поех към вратата, хвърляйки насмешлив поглед към Куки и точно в този момент осъзнах колко супер страхотен беше звукът, издаван от ботушите ми върху асфалта.
— Значи, че така и не си се научил да четеш правилно.
Куки прикри смеха си зад покашляне, а Гарет се озова пред вратата до мен. Остави ме аз да почукам. Точно когато бравата помръдна, той попита тихо: