Къщата, пред която паркирах, не беше точно онова, което очаквах, въпреки адреса. Представях си ниско бюджетна сграда или дори сглобяема. Прекрасната триетажна постройка с остъклено входно преддверие трудно се вписваше в образа на бивш затворник, лежал за нападение.
С едва ли не неприятно усещане се забързах в мразовитата нощ и натиснах звънеца. Може би това не беше домът на Амадор. Може би обитаваше къщата за персонала отзад. Но според бележките на Куки той живееше именно тук с жена си и двете си деца. Надявах се да съм на правилното място. Бивш затворник, излязъл от всякакъв стереотип, за да изгради успешна — и, надявах се, в рамките на закона — кариера щеше да разведри деня ми.
Придърпах якето още по-плътно към шията си и отново позвъних, с което исках да покажа на живущите, че не се каня да си тръгвам. Лампата на верандата светна и нечия неясна фигура се взря в мен през прозореца. Най-накрая чух да прещраква ключалката и вратата се открехна.
— Да? — Пред мен застана малко над трийсетгодишен латиноамериканец, търкаше едното си око, а с другото ме изучаваше.
Подадох му картата си и стиснах зъби.
— Рейес Фароу. Къде е той?
Той свали ръка от лицето си и се втренчи в мен, като че бях обезумяла душевноболна пациентка.
— Не познавам никакъв Рейес Фароу.
Аз скръстих ръце.
— Наистина ли? Значи така искате да действаме? Споменах ли, че чичо ми е детектив в полицията и може да бъде тук до двайсет минути?
Изведнъж той започна да се държи отбранително.
— Ако искаш, обади се и на леля си, като си се захванала. Нищо не съм направил. — Много беше сприхав.
— Амадор. — Зад него се приближи жена и го смъмри. — Не бъди така груб.
Той вдигна рамене глуповато и отстъпи настрани, а тя пое ситуацията в свои ръце.
— С какво можем да ви бъдем полезни?
Отново показах картата си.
— Много съжалявам за късния час.
— На мен не се извини за часа — заяви той на жена си.
Аз му се намръщих. Клюкар.
— Тук съм заради Рейес Фароу и се надявам, че мъжът ви е наясно с настоящото му местонахождение.
— Рейес ли? — Тя придърпа яката на халата си по-плътно, а по красивото й лице се изписа тревога. — Още ли не са го открили?
— Не, госпожо.
— Моля, влезте. Замръзвам.
— Ще я поканиш да влезе просто така? — попита Амадор. — Ами ако е сериен убиец? Или вманиачена обожателка? Имам много такива.
Жената се усмихна към мен извинително.
— Не е вярно. Казва го само за да ме накара да ревнувам.
Не можех да не се усмихна, а тя ме въведе в прекрасна дневна, по чийто под бяха разпилени играчки във всякакви цветове.
— Извинете ме за хаоса — каза тя и започна да ги събира. — Не очаквахме посетители.
— Моля ви, недейте. — И бездруго вече се чувствах достатъчно зле.
— Много ясно, че не сме очаквали никого — намеси се Амадор. — Часът е три и половина през нощта. Престани.
С въздишка тя седна до съпруга си и трябваше да призная, че изглеждаха зашеметяващо, също като къщата си. Прекрасна двойка.
— Вероятно знаете кой е Амадор — заговори тя. — Аз съм Бианка.
— О, съжалявам! — Нямаше да е зле да се представя. — Името ми е Шарлот Дейвидсън. Трябва да открия Рейес Фароу незабавно. Аз… аз… — Заекнах и спрях, защото осъзнах, че двамата се бяха втренчили в мен със зяпнали усти.
Бианка се осъзна първа.
— Съжалявам, за какво говорехте? — Тя сръчка мъжа си с лакът.
Добре.
— Става дума…
Амадор продължаваше да се взира в мен. Бианка се протегна и затвори устата му.
— Обикновено се държим по-възпитано — каза тя и се засмя нервно.
— Не, всичко е наред. Заради косата ми ли е? — Пригладих аз косата си.
— Не, просто сме малко изненадани да ви видим.
— Ясно. Познаваме ли се?
— Не — отговори Амадор. Двамата се спогледаха и поклатиха глави, преди да се обърнат отново към мен, за да продължат да клатят главите си.
Добре.
— Тогава да говорим по същество. — Заковах поглед в Амадор. — Къде е Рейес Фароу? — Наистина бях много сериозна. Но когато единствената емоция, която той показа, беше удоволствие, доста се шокирах.