— Не знам къде е. Кълна се.
Те отново клатеха глави в синхрон. Започваха да изглеждат наистина нелепо.
— А, не, стига — рекох и разперих ръце с длани нагоре. — Какво става?
Бианка продължаваше да се киска и аз ударих с юмруци по бедрата си.
— Убягва ли ми нещо? Изглеждате наистина… Не знам. Щастливи. Да ви напомня ли, че часът е прекалено странен за такова весело настроение?
— Не сме щастливи — заяви Бианка радостно.
После изведнъж ми светна. По-точно се стовари върху главата ми. Те знаеха коя съм.
Мили боже, нима Рейес им бе казал за мен?
Те заклатиха глави още по-бързо, имаха вид, сякаш вибрираха. И лъжеха.
Неспособна да повярвам, че бе извършил такова нещо, се изправих и започнах да крача из дневната им, като на два пъти стъпих върху космическия кораб играчка. Не си учех урока бързо.
— Не мога да повярвам — произнесох през стиснати зъби. Обърнах се към тях. — Казал ли ви е какъв е той! А? А? Разбира се, че не е. — Не би споделил с най-добрите си приятели, че е противният и долен син на Сатаната. Разбира се, че не.
След миг осъзнах, че се смееха. Спрях и се загледах в тях, преди отново да седна на мястото си.
— Добре, без да се обиждате, но защо е всичко това?
Усмивката по лицето на Амадор беше наистина очарователна.
— Работата е там, че ние… — Той отново погледна към жена си. — … не знаехме дали си реална.
— Как така?
— Ти си Дъч — включи се Бианка.
Сърцето ми потрепна при споменаването на прякора ми. Само Рейес ме наричаше така.
— Ти си момичето на мечтите му.
— Онази, направена от светлина — каза Амадор.
Момичето на мечтите му? Не знаеха ли, че съм жътвар на души? Вероятно не. Съмнявах се, че биха се радвали да ме видят, ако бяха наясно с тази скъпоценна информация.
— Почакайте — казах и се приближих мъничко, — какви мечти? Той мечтае за мен? — Това започваше да ми харесва.
Бианка прикри уста и се засмя, а Амадор обясни:
— Все за теб говореше. Дори в гимназията, където всяко момиче го желаеше повече от въздуха, ти беше единственото, за което говореше той.
— Но казваше, че никога не те е виждал. Не и в истинския живот и ние не знаехме дали съществуваш.
— Така де, все пак — продължи Амадор — красиво момиче, направено от светлина? Между другото тази част не я схващам. Бяла си, но все пак…
Бианка го потупа по рамото, а после отново се обърна към мен.
— Колкото повече научавахме с Амадор за теб, толкова повече осъзнавахме, че най-вероятно съществуваш.
— Значи ме е нарекъл красива? — попитах, съсредоточена изцяло върху тази дума.
Бианка се усмихна.
— Непрекъснато.
Иха. Това беше най-страхотното нещо, което чувах през този ден. То се знае, още беше рано, но имах причини да съм тук. След тежка въздишка примигнах, за да дойда на себе си, и казах:
— Наистина трябва да разбера къде е той. Съжалявам, че се налага да научите такова нещо, но ако не го открия скоро, той ще умре.
Това мигом сложи край на радостта им.
— Какво говориш? — смая се Амадор.
— Добре, кажете ми какво точно знаете за него. — Имах нужда от ориентир какво мога и какво не мога да им кажа.
Бианка прехапа долната си устна, преди да отговори.
— Знаем, че може да напуска тялото си и да ходи на различни места. Има изумителна дарба.
— Правеше го често, докато беше в затвора. Научи се да контролира тази си способност, вместо тя да контролира него.
Не знаех, че го е контролирала. Това беше интересно. Откритостта им и знанията им за уменията на Рейес щяха да ми помогнат да им обясня случващото се.
— Рейес е решил, че вече не се нуждае от материалното си тяло.
Бианка смръщи загрижено красивите си вежди.
— Не разбирам.
Придърпах се до самия ръб на стола си.
— Нали знаете как напуска тялото си?
Те и двамата кимнаха.
— Иска да бъде извън тялото си за постоянно. Иска да се отърве от него. Смята, че то го бави и го прави уязвим.
Бианка прикри уста с изящната си ръка.
— Защо би мислил такова нещо? — попита Амадор ядосано.
— Отчасти поради глупост. — Пропуснах да спомена другата част от причината. Нямаше защо да им казвам цялата истина. Знанието, че демоните наистина съществуват, можеше да съсипе деня им. — Няма много време. — Погледнах към Амадор умолително. — Имаш ли някаква представа къде може да е? Макар и най-бегла?