Амадор наведе глава със съжаление.
— Не, въобще не съм го чувал. Когато се събуди и напусна болницата, мислех, че може да дойде тук.
Бианка преплете пръсти в неговите.
— И ченгетата мислеха същото — продължи той. — Наблюдаваха дома ни и в крайна сметка осъзнаха, че не би поел такъв риск.
Не лъжеше, а аз не бях стигнала доникъде. Дощя ми се да се разплача. И малко да покрещя и да поритам. Щях да убия Ейнджъл, когато всичко това свършеше. Той беше единственият ми следовател и единственият, на когото можех да се доверя да броди из улиците в безтегловност, а не ми се беше явявал от дни. Сериозно се замислях да го уволня.
— Хрумва ли ти нещо, Амадор?
Той затвори очи и се замисли.
— Умен е — заяви с все още затворени очи.
— Знам.
— Не, той наистина е умен. Същински гений. Не съм срещал друг като него. — Той отвори очи и ме погледна. — Как мислиш, че се сдобихме с тази къща?
Замръзнах на място. Този въпрос силно ме интригуваше.
— Проучваше пазара на стоки и облигации известно време, докато бяхме заедно в затвора, предаваше информацията на Бианка през мен, кога да продава, кога да купува.
— Използва моите хиляда долара — намеси се Бианка — и ни направи милионери. Успях да се върна обратно в училище, а Амадор започна свой бизнес след освобождаването си.
— Той значи всичко за нас — заяви Амадор. — И не само заради това. — Той посочи около себе си с ръка. — Нямаш представа колко пъти е спасявал живота ми. Дори преди да ни затворят заедно на топло. Винаги ме е подкрепял.
Изведнъж ми стана трудно да си представя Амадор да напада някого. Имаше блага природа и бях готова да се обзаложа, че е загазил, докато самият той е защитавал някого.
— Интелигентен е — повтори той и изведнъж отново потъна в мисли. — Не се крие от кого да е. Крие се от теб. Би се укрил някъде, където не очаква да го потърсиш ти.
— Шарлот — каза Бианка с тъжен глас, — би ли искала кафе?
Амадор кимна в знак на съгласие.
— И бездруго трябва да сме станали след час.
— В такъв случай…
Все едно да размахваш морков пред магаре. Седяхме в кухнята им и говорихме в продължение на час за Рейес, за това какъв е бил в училище, за надеждите и мечтите му. И изненадващо, те всички се въртяха около мен. Амадор не знаеше много за Ърл Уокър, мъжът, отгледал Рейес и малтретирал го безмилостно, защото Рейес отказвал да говори за него. Но заяви, че Рейес не е убивал никого, в това число и Ърл. Щеше ми се да му вярвам.
Разговорът ни най-накрая стигна до уеб сайтовете. Казах им за срещата си с Илейн Оук. Бианка се засмя и хвърли загадъчен поглед на Амадор.
— Кажи й — обърна се към нея той с усмивка.
Бианка насочи цялото си внимание към мен.
— Нямах никакви пари, за да инвестирам, когато Рейес проучваше пазара. Той ми поръча да се обадя на тази жена, която се опитваше да се срещне с него и предлагаше пари на пазачите срещу информация. И аз го направих. Казах й, че мъжът ми му е съкилийник и че мога да й предоставя всичко, желано от нея. Тя купи всеки грам информация, която притежавах. Буквално. С пари. Започнахме да се изчерпваме. — Тя се засмя силно. — Така се сдобих с първите хиляда долара, които да инвестираме.
— Продавали сте информация? — не можех да не се засмея с нея.
— Да, но предимно маловажни подробности. Нищо, което би могло да му навреди в последствие. От време на време Рейес ме караше да й подавам по нещо важно за миналото му, за да поддържаме интереса й. Въпреки това имаше неща, които той не искаше да изплуват, но тя се добра до тях чрез пазачите. Нямахме представа как успяваха да го направят.
Мисля, че бях наясно за едно от тях.
— Едно от тези неща е информацията за сестра му, нали?
Бианка се намръщи.
— Да. Нямаме представа как пазачите са научили за нея.
— Рейес никога не говореше за сестра си — потвърди Амадор.
Бях убедена, че щатските шерифи са разбрали за Ким от някой от тези уеб сайтове. Но Амадор беше прав. Рейес беше абсурдно умен. Не че вече не го знаех, но… Я почакай. Заоглеждах го внимателно.
— Ами снимките на Рейес под душа?
— Как мислиш, че платихме първоначалната вноска за тази къща?
Ченето ми увисна.