— Защото вече си изядох моя.
Гарет се засмя, а после се сгърчи от болка. Беше останал в операционната цяла вечност, после го бяха сложили в реанимацията, но сега беше в собствена стая, защото въпреки сериозната загуба на кръв, раните му вече не бяха животозастрашаващи.
— Тук си, за да се напъхаш в панталоните ми ли?
— Не носиш панталони — напомних му аз. — Носиш момичешка нощница с вграден вентилатор на задника. — Моят тоалет беше подобен, но Куки ми беше донесла клин за отдолу.
Лекарят се съгласи неохотно да ме изпише, след като накара Чибо и Куки да обещаят, че ще се погрижат да не заспивам през следващите дванайсет часа. В момента ми подготвяше документите. Беше късно, но наистина нямаше причина да оставам в болницата, след като очевидно компютърът ми беше вкъщи и там също можех да стоя будна. Можех да си запълвам времето като гледам снимки на Рейес в сайтовете.
Оставих сладоледа и се мушнах в леглото до Гарет.
— Не си егоист по отношение на одеялото си, нали?
Чувствах близостта на Рейес. Усещах напрежението му, когато се пъхнах при Гарет. Ревнуваше ли? От Гарет? Бях тук, защото сме приятели. Точка по въпроса. Бях тук, за да го утеша и успокоя.
— Много ми е неудобно — изръмжа Гарет.
— Не ставай глупав. Самото ми присъствие вдъхва спокойствие.
— Не точно.
Вдигнах ръката му над главата и я придърпах върху рамото си.
— Ох.
— Хайде стига де — смъмрих го с гримаса.
— Бях прострелян в рамото, на което се облягаш.
— На болкоуспокоителни си — отговорих и го потупах грубо по главата. — Ще го понесеш.
— Здравият разум не ти е присъщ.
Оставих главата му на мира с шумна въздишка и се отдръпнах от него.
— Така по-добре ли е?
— Щеше да бъде, ако можех да погаля Опасност и Уил Робинсън.
Като пренебрегнах вълната от гняв, която пропука из стаята, подобно на статично електричество, аз прикрих момичетата отбранително.
— Със сигурност не можеш да го направиш — заявих и го потупах по ръката, към която беше прикачена система.
Гарет се засмя, а после се хвана от едната страна заради болката. След секунда за възстановяване той попита:
— Има ли други части от тялото ти, освен гърдите и яйчниците, които си имат имена?
Едва миналата седмица му бях представила Опасност, Уил Робинсън, „Озари ме“ и последен, но не на последно място, десния ми яйчник Скоти.
— Всъщност пръстите на краката ми бяха кръстени неотдавна след странна игра на бутилка и една „Маргарита“ в повече.
— Ще ни запознаеш ли?
Надигнах се и събух чорапите си, като разклатих леглото достатъчно, че да предизвикам леки стенания от страна на Гарет.
— Голямо мрънкало си — отбелязах и се облегнах назад до него, вдигайки стъпало. — Добре, започваме от малкото пръстче на левия крак. Това са Щастливко, Всезнайко, Мърморко, Чевръстко, Добродушко, Свенливко, Сънливко, Кралица Елизабет Трета, Светецът закрилник на секси дупетата и Пинки Флойд.
След кратък миг на размисъл той попита:
— Пинки Флойд?
— Като групата, но не съвсем.
— Добре. Имаш ли имена за пръстите на ръцете?
Обърнах се изумена към него. Тази физиономия много я умея.
— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувала.
— Какво? — попита той с почти обиден тон.
— Защо ми е да кръщавам пръстите на ръцете си?
Той ме погледна със замаян от лекарствата поглед.
— Това е твоят свят — каза, като леко заваляше съгласните и аз разбрах, че последната доза морфин започва да действа.
Наведох се и го целунах по бузата точно когато очите му се затвориха. Очаквах нов изблик на гняв от страна на Рейес, но осъзнах, че си е отишъл. Отсъствието му остави празнина в гърдите ми.
След цяла нощ, прекарана в болницата сред униформи и въпроси, най-сетне бях изписана по мое усмотрение. Тъй като не бях наясно какво значи мое усмотрение, не смятах, че би било редно по-късно да ме държат отговорна, ако нещо се объркаше. Състоянието на Гарет беше стабилно, а аз отново бях слепена в едно общо цяло. Или поне главата ми беше. Тъпата болка не спираше да пулсира, за да ми напомня за случилото се.
Когато ченгетата пристигнаха в изоставения мотел, стрелецът беше мъртъв. Очевидно счупил врата си при подхлъзване от задната част на колата си, докато бе стрелял по нас. Добре. Това ме устройваше. Казах им как Гарет се е разтревожил, че може да са ме отвлекли и последвал мъжете. Когато осъзнал, че е станало именно това, той се обадил на полицията и влетял с извадено оръжие, при което застрелял един от похитителите. Злия Ригс.